Анатоли Александров, 39г, Варна: „ Не мога да кажа, че не ми е вървяло в живота, но и аз съм полагал много усилия, за да го живея, така както искам. Затова и през последните две години, когато всичко започна да се обърква, опитах да потърся причината първо в себе си, но не я открих. За много кратко време изпаднах в депресия, загубих дългогодишната си приятелка и другите ми приятели се оттеглиха – сякаш нещо ме дърпаше надолу. Посегнах и към алкохола. Разбрах, че съм безсилен да се справя сам и позволих на майка ми да ме мъкне по врачки. Изпълних какви ли не ритуали – но безрезултатно. Тогава приятелка на майка ми ни каза енергийно заредения медальон на Джуна – поръчахме го с последна надежда, но без особена вяра. Носех го в протфейла, но винаги близко до тялото. Подобрение усетих още на десетия ден – нещо като прилив на енергия, успокоих се писхически, спряха да ми се случват непредвидими неприятности. Приятелите ми казаха, че са забелязали коренна промяна, започнаха отново да търсят компанията ми. Но ,най-важното – събрах се с приятелката си” Явно нещо с енергийния ми баланс не е било наред – сега, след като съм добре, пак не се разделям с медальона, защото го чувствам като енергийна защита.”
Медальонът на Джуна ме спаси – чувствам го като енергийна защита
26 юли 2010Медальонът на Джуна ме вдигна за нов живот
6 юли 2010
Александра Димитрова, 24г, Варна: „Няма да разказвам целия си живот, защото отново ще преживея кошмара на последните години, но е факт, че въпреки че съм млад човек, не намирах никакъв смисъл да живея. Родителите ми ме мъкнеха по доктори и съм изпила сигурно тонове антидепресанти. Съвсем се затворих в себе си, прекъснах следването , отслабнах много без някаква конкретна здравословна причина. За личен живот да не говорим – абсолютно никакъв. Тогава леля ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Нямах никакво желание, но тя беше толкова упорита, че накрая сапатия, но се съгласих. След около два месеца една сутрин внезапно се събудих с прилив на енергия, нямах никакви черни мисли, точно – обратното – имах желание да участвам в този живот. От този ден нататък започнах да изпитвам истински глад като здрав човек, намерих си приятелска среда , а сега се готвя и за изпити, за да възстановя студентски права. Майка ми, която също не вярваше в силата на заредения с положителна енергия тилисман, сега всяка сутрин ме следи да не се разделя с него. Но аз нямам и намерение, защото изпитах положителното му влияние – той буквално ме вдигна за живот.”
От както нося медальона на Джуна съм друг човек
23 юни 2010
Христо Димитров, 29г, Монтана:” От две години и половина близо започнах да се събуждам сутрин страшно уморен. След това през деня нямах никакви сили, провалих много начинания в живота си. Майка ми ме води по всякакви лекари, всички изследвания бяха в нормите, видимо нямаше никаква причина да губя сили и килограми. Наша близка тогава й предложи да опитаме с енергийно заредения медальон на Джуна. Каза ни, че ако не помогне, поне няма да навреди. Тя вече имаше такъв. Ние улучихме от новата партида- според мен изглеждат по-добре и могат да се носят дори от мъж. Започнах да го нося, а вечер го свалях и пак не се разделях с него – стоеше под възглавницата. За няма и две седмици време се стабилизирах –и психически и здравословно. Върнах си апетита, умората изчезна, започнах да излизам с приятели, така срещнах и любимото момиче. Просто животът ми се промени от този медальон. Не разбирам много какво означава нарушен енергиен баланс, нашата близка се опита да ми обясни, но е факт, че откакто нося медальона, съм друг човек –бодър, работоспособен и щастлив.”
С медальона на Джуна вече не съм развалина
10 юни 2010
Ваня Славова, 33г, София:” И моятаа история не е по-различна от тази на много жени, които търпят изневерите на мъжете си и дълго време го смятах едва ли не за нормално. Само че, без да си давам сметка, това с години е рушало нервната ми система, докато се превънах в пълна развалина – с тотална апатия към живота и случващото се. Държаха ме само децата, но и те пораснаха и дъщерята започна да се тревожи за мен. Тя се интересува от енергийното равновесие в живота ни и се опитваше да ми каже, че няма начин някаква отри;ателна енергия да не управлява живота ми, щом така съм се предала. И към нейните приказки бях апатична, но когато ми поръча енерийно заредения медальон на Джуна,се съгласих да го нося. Два месеца по-късно се превърнах в съвършено различен човек – започнах да се грижа за себе си – и за тялото и за духа. Умората и апатията изчезнаха, моите дългогодишни приятелки ми казаха, че ме виждат такава, каквато съм била преди 10 години. Стигна се дотам, че собственият ми мъж започна да ме ухажва. Усещам прилив на енергия и желание тепърва да ми се случват щастливи събития в живота. Започнах да вярвам, че го дължа на този медальон. Не се разделям с него, когато не го нося като украшение, винаги е някъде близко до енергийното ми поле.”
Вече нямам черни мисли
26 май 2010
Ахмед Селимов, 28г, Шумен: „ Преживях последните три години много тежко – за този кратък период катастрофирах нелепо два пъти, баща ми се пропи, а дългогодишната ми приятелка ме заряза. Буквално не бях на себе и бях на път и аз да намеря утеха в чашката. Добре, че бяха приятелите. Едно момиче от нашата компания ми подари енергийно заредения медальон на Джуна, каза, че ще ми отключи късмета и ще започнат да се случват и хубави работи в моя живот. Не й повярвах, но започнах да го нося в джоба си с любопитство все пак какво ще стане. За два месеца носене имам с какво да се похваля. В най-голямата безработица си намерих добре заплатена работа, баща ми се стресна и намали пиенето, майка ми се стабилизира здравословно. Всичко у дома казват, че ме чувстват като подкрепа и че ги зареждам с надежда – а по-рано се чудеха как да ме изкарат от летаргията. Срещнах и новата си любов и раните от раздялата с предишната бързо зараснаха. Усещам, че животът тепърва ми предстои и вече нямам нито кошмари насън, ниго черни мисли наяви.”
