Константина Иванова, 32г, София: „ Не мога да го обясня точно, но през последните три години усещах, че нещо отрицателно движи живота ми – правех неща, които цялото ми същество отричаше, попадах в ситуации, които с нищо не съм предизвикала и така всичко се обърка – и работата и личния ми живот. Открит човек съм, спедялам всичко с приятелите си и умея да изслушвам и техните болки, но през този период бях толкова изнервена и озлобена, че дори не исках да ги виждам. В службата започвах да крещя от сутринта, а вечер след работа все намирах за какво да се скарам с мъжа си. Станах за смях като тръгнах по доктори да разпитвам дали не карам някаква ранна критическа. Минах и на антидепресанти, но ефект никакъв.Малко преди съвсем да откача, неразбирайки какво става с мен, прочетох за енергийно заредения медальон на Джуна – поразрових се да науча повече за нарушения енергиен баланс и си обясних нещата – моят баланс поне от три години беше в адско неравновесие. Все едно дали от хорска злоба или зла умисъл на конкретен човек, но аз живеех, движена от отрицателна енергия. Започнах да нося медальона с голяма надежда, но и със съмнение как така ще ми помогне. Вече нямам тези съмнения – сякаш нещо „изключи”лошотията от мен, спрях да обвинявам хората за всичко, в работата ми се върна хармонията и разбирателството. Е, мъжът ми не можа да изтърпи постоянните скандали от нищото и си отиде. Но започнахме пак да се срещаме и той твърди, че съм страшно променена, че отново вижда момичето, в което се е влюбил навремето. Усещам, че ще се съберем отново.”
Archive for the ‘Агресия’ Category
Медальонът на Джуна „изключи“ лошотията от мен
неделя, април 25th, 2010Спасихме 20-годишния си брак
четвъртък, май 7th, 2009
Виктор Несторов, 42-г, София: „Никога не съм обръщал внимание на приказките на жена ми за съществуването на чужда отрицателна енергийна намеса, но животът ме опроверга по най-жесток начин. Само за една година без никаква обективна причина двамата сринахме нашия брак, граден 20 години. Започнахме да се караме за глупости, аз дори й посегнах, а никога преди това не съм удрял жена. Просто не бях на себе си. Тя също. Преди да стигнем до развод, тя ме помоли да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Беше поръчала и и за двама ни. Съгласих се. Само след месец нещата у дома се успокоиха, преодоляхме кризата. Вече и аз съм убеден, че чужда завист ни е причинила това. Сега се чувстваме защитени.”
След години тормоз сега караме втори меден месец
четвъртък, януари 8th, 2009
Керанка Симеонова, 56г, Варна: „Отдавна се бях примирила, че живея с мъжа си само фиктивно – от години търпя неговите изневери и алкохолни изпълнения. Като пораснаха децата, настояваха дори да се разведем, но аз продължавах да живея по инерция. С тормоза явно се свиква. Тогава дъщеря ми подари за рождения ми ден енергийно заредения медальон на Джуна. Два месеца след като го носих – животът ми се преобърна. Не мога да позная мъжа си –коренно се промени. Заряза кръчмите и забежките и се превърна в любвеобилния човек, за когото се омъжих навремето. Сега караме втори меден месец!”
Медальонът ме измъкна от дълбока депресия
четвъртък, септември 18th, 2008
Валентина Радиева, 35-г, Варна: „В разстояние на една година животът ми буквално излезе от контрол – въпреки всички усилия, които полагах – не успявах в нищо. Загубих работата си, синът ми започна да бяга от училище, скарах се се жестоко с най-близкия си човек – брат ми, приятелите се отдръпнаха, остана ми само една приятелка, която ми призна, че буквално не се търпя. Опитах се и аз да се погледна отстрани и видях една озлобена, изнервена, депресирана жена. Тръгнах по лекари и опрях до антидепресанти, но промяна не виждах. Тогава същата тази приятелка ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося, но без особена надежда. Само след месец се разделих с хапчетата, намерих си нова, по-добре платена работа, синът ми влезе в пътя, а брат ми намери сили да ми прости – а и аз на него. Сега си давам сметка, че аз самата съм излъчвала толкова негативна енергия, че хората буквално са бягали от мен…”
Медальонът на Джуна ме избави от кошмара, в който живеех
вторник, юни 17th, 2008
От известно време нещо с мен не беше наред. Първоначално всичко беше просто лошо настроение да кажем… бях скъсал с едно момиче, което наистина много ценях и си мислех, че е нормално. Обаче нищо не премина, минаваха месец след месец положението си беше същото. Нещата продължиха да се развиват, постоянно се чувствах непълноценен.
Всичко беше горе-долу наред допреди няколко месеца. Нещата започнаха да излизат извън контрол. Станах изключително агресивен. Малкият ми брат редовно ходеше насинен. Хората ме отбягваха и така загубих повечето си приятели. Приятелката ми ме заряза, защото постоянно й крещях, а толкова я обичах. Често се случваше да обиждам непознати хора на улицата за дреболии. Често сънувах как убивам… Лягах си всяка вечер и си мислех: „Спокойно утре като се събудиш, всичко ще е наред“. Когато се събудех обаче, кошмарът отново започваше. Проблемът не ме притесняваше толкова, докато засягаше само мен, но все по често започвах да наранявам другите хора… особено близките си.
Тогава майка ми взе нещата в свои ръце. Поръчала енергийно заредения медальон на Джуна и ми го даде да го нося. Постепенно започнах да се успокоявам. Агресията, която преди ме беше завладяла постепенно, започна да отшумява. За пръв от доста време се усещах, че общувам с хората по нормален начин – без крясъци, обиди и юмруци. Приятелката ми направо не вярваше колко много съм се променил за месеците, в които бяхме разделени (отново сме заедно). Един по един си върнах приятелите си, които се отдръпнаха от мен преди време.
Иван Кръстев, 26 г. , Разград
