Ирина Александрова, 37-г, София: „Не съм човек, който се предава лесно, но през последните три години от живота си разбрах, че не мога по никакъв начин да го владея. Всичките ми усилия удряха на камък – струпаха ми се накуп и финансови проблеми, и буквално семейни погроми. След десет години брак мъжът ми заяви, че ме напуска, защото съм станала нетърпима, децата упрекнаха мен, дори родната ми майка се изправи срещу мен. Тогава се погледнах отстрани и си дадох сметка, че съм се превърнала в една сприхава, безпомощна и яростна жена, при това без да го желая. Безсънствах по цели нощи и после си го изкарвах на най-близките. Единствено сестра ми остана до мен и се опитваше да ме убеди, че явно имам отправена отрицателна енергия, щом не мога дори да се усмихна. Тя ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не зная кой ми е мислил злото, но този медальон ми върна живота обратно. Само за няколко месеца се успокоих, близките ми отчетоха това и ме подкрепиха в опита да започна отначало. Не се признават такива неща, но и до чашката бях опряла. Днес отново съм онази щастлива жена, каквато се помня. И не смея да се разделя с медальона на Джуна.”
Archive for the ‘Алкохолизъм’ Category
Отново съм онази щастлива жена, каквато се помня
сряда, март 24th, 2010Измъкнах се от омагьосания кръг на неблагополучията
вторник, март 2nd, 2010
Мартин Василев, 39-г, Варна: „В живота ми започнаха да се случват едно след друго отрицателни събития, които по никакъв начин не бях предизвикал. Като се почне от проблемите във фирмата и опасността от фалит и се стигне до разруха в отношенията с жена ми, с която вече 15 години сме заедно. Никога не съм обичал алкохола, но започнах да пия в опит за малко да се освободя от проблемите – от това те само повече се задълбочиха. Осъзнавах всичко, но не можех да го променя. Често казано – май се предадох – да става каквото ще. Само че сестра ми не се предаде, опитва какво ли не и накрая настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Първо не исках, но след това приех, за да не я разстройвам. След около месец забелязах, че отново без нищо да правя, нещата около мен стават по-добри. Стабилизирах бизнеса си, а у дома изведнъж спряхме да говорим за развод. Сега не смея да се разделя с този медальон – вярвам, че той ми помогна да се измъкна от омагьосания кръг на неблагополучията.”
Спасихме детето си – и физически, и психически!
понеделник, февруари 8th, 2010
Бисерка Кирилова, 46-г, Варна: „Искам да споделя, че медальонът на Джуна спаси сина ми и физически, и психически. Вече съм убедена в това, след като семейството ми премина през ада покрай проблемите на това дете. Отгледахме го с много любов и мисля, че го възпитахме добре, но сякаш изведнъж той тръгна към пропастта. Заряза училището, пропи се, разбрахме и че е вземал наркотици, направи няколко опита за самоубийство. Водихме го по лекари по зависимостите и психиатри, но разбрахме, че сме безсилни. Тогава баба му му подари енергийно заредения медальон на Джуна, убедена, че отрицателно енергийно влияние определя поведението на сина ни. Ние не вярвахме особено, но настояхме да го носи. Само за три месеца детето ни се промени към добро, взе отново да се усмихва, забравихме нервните изблици, а той започна да си прави съвсем отговорни планове за живота. Не се разделя с медальона, не го носи като украшение, а в джоб на дреха, за да е винаги близко до енергийното му поле. Той самият вече вярва, че има трайна енергийна защита.”
Сбогувах се със страха, че не владея живота си
понеделник, януари 18th, 2010
Илияна Георгиева, 35-г, София: „Допреди няколко години вярвах, че животът ми зависи от моята борбеност и упоритост. Завърших две висши образования, сравнително късно създадох семейство, за да съм сигурна, че съм намерила точния човек, родих едно прекрасно дете. Какво повече да иска човек. Но започнаха да ми случват повече от неприятни неща, при това – безпричинно. Безпричинно уволнение от работа, откраднаха ми колата, след това катастрофирах с колата на мъжа си, той самият залитна по друга жена и прегърна чашката… виждах как живота ми се разбива, а нищо не можех да направя, чувствах се толкова безсилна. Промених се, станах неконтактна и както се изрази сестра ми – имах отрицателно излъчване. Точно сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Носех го с недоверие, но не можех да не призная, че още на втория месец си намерих добра работа, а мъжът ми се върна обратно в семейството – по-грижовен и нежен от всякога. Сбогувах се с нервното напрежение и със страха, че не владея живота си.”
В миналото останаха стресът, алкохолизмът и безразличието
четвъртък, юли 9th, 2009
Георги Русев, 42-г, София: „Никога не съм вярвал, че външна отрицателна енергийна намеса може да управлява живота ми и съм бил повече от скептичен към опитите на сестра ми да ме накара да нося медальона на Джуна. Докато упорствах, бизнесът ми фалира, отношенията у дома станаха невъзможни, жена ми се изнесе, а аз се пропих. Всичко това за по-малко от година време. Все още невярващ и напълно отчаян, започнах да нося този медальон, поръчан от сестра ми отдавна. Стабилизирах се психически, започнах нова дейност – успешна, напук на кризата. Събрахме се с жената, децата са щастливи. А моят „алкохолизъм” остана в миналото – защото не се оказа заболяване, а реакция вследствие стрес.”
