Медальонът на Джуна » Алкохолизъм

Отново съм онази щастлива жена, каквато се помня

admin — Wed, 24 Mar 2010 07:21:00 +0000

Ирина Александрова, 37-г, София: „Не съм човек, който се предава лесно, но през последните три години от живота си разбрах, че не мога по никакъв начин да го владея. Всичките ми усилия удряха на камък – струпаха ми се накуп и финансови проблеми, и буквално семейни погроми. След десет години брак мъжът ми заяви, че ме напуска, защото съм станала нетърпима, децата упрекнаха мен, дори родната ми майка се изправи срещу мен. Тогава се погледнах отстрани и си дадох сметка, че съм се превърнала в една сприхава, безпомощна и яростна жена, при това без да го желая. Безсънствах по цели нощи и после си го изкарвах на най-близките. Единствено сестра ми остана до мен и се опитваше да ме убеди, че явно имам отправена отрицателна енергия, щом не мога дори да се усмихна. Тя ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не зная кой ми е мислил злото, но този медальон ми върна живота обратно. Само за няколко месеца се успокоих, близките ми отчетоха това и ме подкрепиха в опита да започна отначало. Не се признават такива неща, но и до чашката бях опряла. Днес отново съм онази щастлива жена, каквато се помня. И не смея да се разделя с медальона на Джуна.”

Измъкнах се от омагьосания кръг на неблагополучията

admin — Tue, 02 Mar 2010 08:20:00 +0000

Мартин Василев, 39-г, Варна: „В живота ми започнаха да се случват едно след друго отрицателни събития, които по никакъв начин не бях предизвикал. Като се почне от проблемите във фирмата и опасността от фалит и се стигне до разруха в отношенията с жена ми, с която вече 15 години сме заедно. Никога не съм обичал алкохола, но започнах да пия в опит за малко да се освободя от проблемите – от това те само повече се задълбочиха. Осъзнавах всичко, но не можех да го променя. Често казано – май се предадох – да става каквото ще. Само че сестра ми не се предаде, опитва какво ли не и накрая настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Първо не исках, но след това приех, за да не я разстройвам. След около месец забелязах, че отново без нищо да правя, нещата около мен стават по-добри. Стабилизирах бизнеса си, а у дома изведнъж спряхме да говорим за развод. Сега не смея да се разделя с този медальон – вярвам, че той ми помогна да се измъкна от омагьосания кръг на неблагополучията.”

Спасихме детето си – и физически, и психически!

admin — Mon, 08 Feb 2010 08:41:00 +0000

Бисерка Кирилова, 46-г, Варна: „Искам да споделя, че медальонът на Джуна спаси сина ми и физически, и психически. Вече съм убедена в това, след като семейството ми премина през ада покрай проблемите на това дете. Отгледахме го с много любов и мисля, че го възпитахме добре, но сякаш изведнъж той тръгна към пропастта. Заряза училището, пропи се, разбрахме и че е вземал наркотици, направи няколко опита за самоубийство. Водихме го по лекари по зависимостите и психиатри, но разбрахме, че сме безсилни. Тогава баба му му подари енергийно заредения медальон на Джуна, убедена, че отрицателно енергийно влияние определя поведението на сина ни. Ние не вярвахме особено, но настояхме да го носи. Само за три месеца детето ни се промени към добро, взе отново да се усмихва, забравихме нервните изблици, а той започна да си прави съвсем отговорни планове за живота. Не се разделя с медальона, не го носи като украшение, а в джоб на дреха, за да е винаги близко до енергийното му поле. Той самият вече вярва, че има трайна енергийна защита.”

Сбогувах се със страха, че не владея живота си

admin — Mon, 18 Jan 2010 20:42:00 +0000

Илияна Георгиева, 35-г, София: „Допреди няколко години вярвах, че животът ми зависи от моята борбеност и упоритост. Завърших две висши образования, сравнително късно създадох семейство, за да съм сигурна, че съм намерила точния човек, родих едно прекрасно дете. Какво повече да иска човек. Но започнаха да ми случват повече от неприятни неща, при това – безпричинно. Безпричинно уволнение от работа, откраднаха ми колата, след това катастрофирах с колата на мъжа си, той самият залитна по друга жена и прегърна чашката… виждах как живота ми се разбива, а нищо не можех да направя, чувствах се толкова безсилна. Промених се, станах неконтактна и както се изрази сестра ми – имах отрицателно излъчване. Точно сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Носех го с недоверие, но не можех да не призная, че още на втория месец си намерих добра работа, а мъжът ми се върна обратно в семейството – по-грижовен и нежен от всякога. Сбогувах се с нервното напрежение и със страха, че не владея живота си.”

В миналото останаха стресът, алкохолизмът и безразличието

admin — Thu, 09 Jul 2009 07:31:00 +0000

Георги Русев, 42-г, София: „Никога не съм вярвал, че външна отрицателна енергийна намеса може да управлява живота ми и съм бил повече от скептичен към опитите на сестра ми да ме накара да нося медальона на Джуна. Докато упорствах, бизнесът ми фалира, отношенията у дома станаха невъзможни, жена ми се изнесе, а аз се пропих. Всичко това за по-малко от година време. Все още невярващ и напълно отчаян, започнах да нося този медальон, поръчан от сестра ми отдавна. Стабилизирах се психически, започнах нова дейност – успешна, напук на кризата. Събрахме се с жената, децата са щастливи. А моят „алкохолизъм” остана в миналото – защото не се оказа заболяване, а реакция вследствие стрес.”

Детето ми оздравя, живея с най-добрия човек, когото познавам

admin — Thu, 28 May 2009 07:28:00 +0000

Валентина Радева, 36-г, София: „Сестра ми твърдеше, че ни преследва родово проклятие, но аз никога не съм й обръщала сериозно внимание. Даже се притеснявах, че започва да полудява покрай тези суеверия. Но само за няколко години животът и на двете ни се преобърна. Оженихме се късно, и двете – несполучливо. И моят, и нейният мъж бяха заклети пияници. Тя роди детенце със здравословни проблеми, аз също… Тогава сестра ми настоя да носим енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се. След една година здравето на децата ни се стабилизира, двете се разведохме и всяка от нас има собствен, щастлив личен живот. На нея й предстои втора сватба, а аз живея щастливо на семейни начала с най-добрия човек, когото познавам.”

Върнах си волята за живот

admin — Thu, 09 Apr 2009 08:50:00 +0000

Ивайло Радев, 39-г, София: „Много е трудно за един мъж да признае, че не контролира собствения си живот, но с мен се случи точно така. След 15-годишен брак жена ми поиска развод, аз се пропих за отрицателно време, загубих работата си и възможността да помагам на децата си. Усещах как нямам воля да променя нищо за добро. Тогава сестра ми ми поръча енергийно заредения медальон на Джуна. Не се накичих с него, но започнах да го нося в джоба на сакото, а нощем го държах под възглавницата. Съвсем скоро след това намалих количествата алкохол, на фона на кризата – започнах свой собствен, успешен бизнес и сега с жена ми обсъждаме да се съберем отново. Не зная как точно, но този медальон ми върна волята за живот.”

Завистта не успя да разруши живота ми

admin — Thu, 19 Mar 2009 09:43:00 +0000

Ирена Миленкова, 35-г, Варна: „Никога не съм вярвала в завистта и лошите очи или по-скоро съм мислела, че щом човек не ги забелязва – не могат и да го настигнат. Но само за една година животът ми показа друго. Имах семейство за завиждане и изведнъж започнаха скандалите. Мъжът ми се пропи, синът ми започна да бяга от училище, а колегите в работата безпричинно не ме понасяха. Изпаднах в такава депресия, че не исках да се събуждам. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна и настояваше да го нося. Послушах я. Още на първия месец забелязах видими промени – срях антидепресантите, мъжът ми намали пиенето, атмосферата в работата стана приятна, детето ми се осъзна. Нося медальона почти денонощно. Когато не искам да го нося като украшение, просто е близо до мен – в джоба ми или под възглавницата.”

След години тормоз сега караме втори меден месец

admin — Thu, 08 Jan 2009 10:44:00 +0000

Керанка Симеонова, 56г, Варна: „Отдавна се бях примирила, че живея с мъжа си само фиктивно – от години търпя неговите изневери и алкохолни изпълнения. Като пораснаха децата, настояваха дори да се разведем, но аз продължавах да живея по инерция. С тормоза явно се свиква. Тогава дъщеря ми подари за рождения ми ден енергийно заредения медальон на Джуна. Два месеца след като го носих – животът ми се преобърна. Не мога да позная мъжа си –коренно се промени. Заряза кръчмите и забежките и се превърна в любвеобилния човек, за когото се омъжих навремето. Сега караме втори меден месец!”

Медальонът ми помогна да не си пропилея шанса

admin — Thu, 13 Nov 2008 10:06:00 +0000

Васил Делиев, 44-г, София: „Не искам да си спомням последната година от живота си – успях да изгубя работата си, семейството си, а и здравата си психика. Никога не съм бил заклет пияница, но посегнах и към чашката. Близките ми – майка ми и сестра ми започнаха да допускат, че имам направена магия – нямаха друго обяснение за нещастията, които се изсипаха накуп. Не вярвам в такива неща, но приех да нося енергийно заредения медальон на Джуна – само за един месец в живота ми просветна – вече работя на по-добре платено място, не съм онзи сприхав и нервен човек и с жена ми вече не говорим за развод, а за шанса, който тя отново ще ми даде. Този път няма да го пропилея.”