Ирена Миленкова, 35-г, Варна: „Никога не съм вярвала в завистта и лошите очи или по-скоро съм мислела, че щом човек не ги забелязва – не могат и да го настигнат. Но само за една година животът ми показа друго. Имах семейство за завиждане и изведнъж започнаха скандалите. Мъжът ми се пропи, синът ми започна да бяга от училище, а колегите в работата безпричинно не ме понасяха. Изпаднах в такава депресия, че не исках да се събуждам. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна и настояваше да го нося. Послушах я. Още на първия месец забелязах видими промени – срях антидепресантите, мъжът ми намали пиенето, атмосферата в работата стана приятна, детето ми се осъзна. Нося медальона почти денонощно. Когато не искам да го нося като украшение, просто е близо до мен – в джоба ми или под възглавницата.”
Archive for the ‘Алкохолизъм’ Category
Завистта не успя да разруши живота ми
четвъртък, март 19th, 2009След години тормоз сега караме втори меден месец
четвъртък, януари 8th, 2009
Керанка Симеонова, 56г, Варна: „Отдавна се бях примирила, че живея с мъжа си само фиктивно – от години търпя неговите изневери и алкохолни изпълнения. Като пораснаха децата, настояваха дори да се разведем, но аз продължавах да живея по инерция. С тормоза явно се свиква. Тогава дъщеря ми подари за рождения ми ден енергийно заредения медальон на Джуна. Два месеца след като го носих – животът ми се преобърна. Не мога да позная мъжа си –коренно се промени. Заряза кръчмите и забежките и се превърна в любвеобилния човек, за когото се омъжих навремето. Сега караме втори меден месец!”
Медальонът ми помогна да не си пропилея шанса
четвъртък, ноември 13th, 2008
Васил Делиев, 44-г, София: „Не искам да си спомням последната година от живота си – успях да изгубя работата си, семейството си, а и здравата си психика. Никога не съм бил заклет пияница, но посегнах и към чашката. Близките ми – майка ми и сестра ми започнаха да допускат, че имам направена магия – нямаха друго обяснение за нещастията, които се изсипаха накуп. Не вярвам в такива неща, но приех да нося енергийно заредения медальон на Джуна – само за един месец в живота ми просветна – вече работя на по-добре платено място, не съм онзи сприхав и нервен човек и с жена ми вече не говорим за развод, а за шанса, който тя отново ще ми даде. Този път няма да го пропилея.”
Медальонът ми помогна, въпреки че не вярвах
четвъртък, октомври 2nd, 2008
Николай Русев, 44-г, Пловдив: „За една година преживях нещастия поне за два живота – потроших две коли, провалих най-надеждната сделка в бизнеса си, вкопчих се в чашката, а така изгубих и подкрепата на семейството си. Дадох си сметка колко съм закъсал, едва когато жена ми категорично си събра багажа и децата и ме напусна. Тогава се погледнах в огледалото – един озлобен, отчаян мъж, който няма сили и не иска дори да се събуди на сутринта. Разбира се, майките са до нас до последно, та и моята. Донесе ми един ден някакъв медальон – каза, че бил енергийно зареден от Джуна и настояваше да го нося. Естествено, възпротивих се. Тогава тя започнала да го слага незабелязано в джоб на сако, вечер под възглавницата ми – както ми стана ясно по-късно – да е по-близо до моето енергийно поле. За два месеца се промених, обстоятелствата около мен –също. Депресията изчезна, а с нея и алкохолната зависимост, потръгнаха ми нещата в бизнеса, а след няколко срещи – жена ми повярва в промяната и се върна у дома. Тогава майка ми ми призна за необходимата хитрост. Сега го нося сам, не се разделям с него.„
Медальонът ми върна чувството за щастие
четвъртък, август 28th, 2008
Милен Дончев, 35-г, София: „Свикнал съм и с доброто и с лошото в живота и вярвах, че човек единствено с волята си може да промени нещата към по-добро. Затова и не позволих на съпругата си да ме занимава с разговори за негативни енергии, за нарушени енергийни баланси и т.н. А не си давах сметка, че неприятностите са се превърнали буквално в бедствия. За три години – две катастрофи, два обира на дома ни, загубих работата си, посегнах към чашката. Когато бях на косъм да изгубя и семейството си, се съгласих да нося енергийно заредения медальон на Джуна – по настояване на жена ми. Не го носех като украшение – но винаги близко до тялото – в джоб на риза или сако, нощем – под възглавницата. Само след месец си намерих нова, по-добра работа, скандалите у дома спряха, а и намерих воля да се разделя с чашката. Аз самият се чувствам нов човек – спокоен и уравновесен. Медальонът на Джуна ми върна чувството за щастие.”
Медальонът измъкна съпруга ми от дълбока депресия
четвъртък, август 14th, 2008
Имам чудесен и много добър съпруг, но имаше сериозен проблем с професионалната реализация. Преди години родителите му го накарали насила да завърши специалност, която не му допадала. Когато се запознах с него, завършваше V курс. Веднага след дипломи-рането му намериха и работа. През следващите шест години той бавно потъваше.
Започна да пие, непрекъснато повтаряше, че си губи времето. В неделя вечер ставаше най-лошо, защото на следващия ден трябваше да отиде на работа. И накрая една сутрин заяви, че няма да отиде и ще сложи край на живота си. Каза, че е уморен и не може повече. Накарах го да напусне. Той пак се чудеше, защото е отговорен и много, много принципен. Започна да пие лекарства. След време обаче към тях прибави и алкохола.
Преди две години и половина напусна работа и още повече се вглъби в себе си. Нямахме деца. Направихме три опита ин-витро, но уви… За осиновяване не даваше дума да се изрече, защото неговия живот не бил уреден, та какво оставало да поеме отговорността за други.
Направо се бях видяла в чудо. Обичах много съпруга си и исках да му помогна. В пресата попаднах на статия за енергийно заредения медальон на Джуна и веднага го поръчах. След известно време започнах да забелязвам промяна в съпруга ми. Живна, стана по-весел, започна да се усмихва. Обстоятелствата също бяха благосклонни към нас. Няма да се впускам в подробности, тъй като за две години ни се случиха толкова хубави неща, че мога да напиша цяла книга. За кратко време съпругът ми излезе от депресията, дори сам прояви желание да започне работа. Предложиха му страхотна работа в столицата и веднага се преместихме. Промяната се отрази добре и на двамата ни. Решихме да пробваме още един път да имаме дете и този път чудото стана. Не мога да ви опиша колко щастливи сме сега.
Емилия Иванова, 36 г, София
Медальонът ми помогна да изляза от филм на ужасите
четвъртък, август 14th, 2008
Ива Александрова, 34-г. Велико Търново: „Само за година животът ми се превърна във филм на ужасите. Мъжът ми се пропи внезапно, синът започна да бяга от училище, майка ми се разболя тежко, а аз изгубих работата си. Опитвах се със собствени сили да променя нещата, но… безуспешно. Започнаха и моите здравословни проблеми – на нервна почва. Безсънствах по цели нощи, а в минутите, в които успявах да заспя от изтощение, сънувах само кошмари. Тогава приятелка ми подари за рождения ми ден енергийно заредения медальон на Джуна. Обясни ми, че ще ме зареди положително, ще оправи енергийния ми баланс, а това от своя страна ще реши проблемите ми. Изсмях й се, но бях толкова отчаяна – че не вярвах, но го носех. Само след месец в живота започна да просветлява. Мъжът ми доброволно се подложи на лечение, с детето намерихме общ език и си намерих нова, по-добре платена работа. Аз самата се усещам друг човек –по-общителен ,по-уверен, по-щастлив.”
