Миглена Милева, 38г, Пловдив:” навремето, когато майка ми се оплакваше, че не нещо ни е направено на цялото семейство, та да ни заключи късмета, се карах с нея, че се занимава с глупости. Така и си отиде женицата, разтревожена за нас, че не взимаме мерки и отрицателната енергия ще ни съпътства цял живот. Сетих се за това, едва когато в продължение на цели четири години за мен и за семейството ми настъпи истински ад – брат ми катастрофира, аз изгубих работата си, мъжът ми си намери любовница, синът ми заряза университета, дъщеря ми се влюби в бандит…Тогава се погледнах в огледалото и видях една преждевременно остаряла жена, с абсолютно апатичен поглед, вече дори не преживявах нещата или поне така ми се струваше. От депресията ме извади моя приятелка, която за рожденния ми ден ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося, но едва след месец забелязах промяната – имах прилив на сили, започнах да общувам с повече хора, резултатът не закъсня – намерих си добра работа. Успях да простя на мъжа си, синът се върна в университета. И всичко това само за няколко месеца. Сега най-големият ми проблем е дъщеря ми – тъй като не живее с нас, много трудно мога да й влияя, но и подарих такъв медальон и настоявам да го носи. Сигурна съм, че той ще й бъде енергийна защита и ще я закриля.”
Archive for the ‘Безизходица’ Category
Медальонът на Джуна промени живота на цялото ми семейство
сряда, август 25th, 2010Благодарение на медальона на Джуна оживях след огромно любовно разочарование
понеделник, август 16th, 2010
Венета Красимирова, 23г, Велико Търново: „ След една драматична любовна раздяла буквално останах без никакво желание за живот. Много бързо развих пълна апатия към всичко в комбинация със страхова невроза – спрях да излизам с приятели, избягвах шумни места, докато се стигна дори да не ползвам градския транспорт. Нашите се видяха в чудо, особено като прекъснах и образованието си пак пради факта, че изпадах в паника като съм сред хора. А преди време бях много общителен и весел човек. Баба ми ме помъкна да ми леят куршум, другата ми баба тръгна по врачки със снимката ми. Майка ми реши да поръча енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се да го нося, но без никаква надежда, че ще се подобря. Чудото не стана изведнъж,но след около месец почувствах прилив на енергия, болката от раздялата се беше притъпила до степен да не ме вълнува и изведнъж ми се поиска да го живея този живот. Нашите още не могат да повярват, но една вечер си облякох най-хубавата рокля и се обадих на старите приятели. Това беше и обратът в живота ми, сякаш никога не съм изпадала в депресия – върнах се към стария си начин на живот, взех си пропуснатите изпити, сега ми предстои магистратура. Виждам същото момче, което ме нарани, без нищо в мен да трепне, явно съм преодоляла и осмислила раздялата и вече не се плаша от нова връзка. Отскоро си намигаме с едно момче и имам усещането, че много скоро това ще е следващата ми любов”.
Медальонът на Джуна ме вдигна за нов живот
вторник, юли 6th, 2010
Александра Димитрова, 24г, Варна: „Няма да разказвам целия си живот, защото отново ще преживея кошмара на последните години, но е факт, че въпреки че съм млад човек, не намирах никакъв смисъл да живея. Родителите ми ме мъкнеха по доктори и съм изпила сигурно тонове антидепресанти. Съвсем се затворих в себе си, прекъснах следването , отслабнах много без някаква конкретна здравословна причина. За личен живот да не говорим – абсолютно никакъв. Тогава леля ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Нямах никакво желание, но тя беше толкова упорита, че накрая сапатия, но се съгласих. След около два месеца една сутрин внезапно се събудих с прилив на енергия, нямах никакви черни мисли, точно – обратното – имах желание да участвам в този живот. От този ден нататък започнах да изпитвам истински глад като здрав човек, намерих си приятелска среда , а сега се готвя и за изпити, за да възстановя студентски права. Майка ми, която също не вярваше в силата на заредения с положителна енергия тилисман, сега всяка сутрин ме следи да не се разделя с него. Но аз нямам и намерение, защото изпитах положителното му влияние – той буквално ме вдигна за живот.”
Измъкнах се от омагьосания кръг на неблагополучията
вторник, март 2nd, 2010
Мартин Василев, 39-г, Варна: „В живота ми започнаха да се случват едно след друго отрицателни събития, които по никакъв начин не бях предизвикал. Като се почне от проблемите във фирмата и опасността от фалит и се стигне до разруха в отношенията с жена ми, с която вече 15 години сме заедно. Никога не съм обичал алкохола, но започнах да пия в опит за малко да се освободя от проблемите – от това те само повече се задълбочиха. Осъзнавах всичко, но не можех да го променя. Често казано – май се предадох – да става каквото ще. Само че сестра ми не се предаде, опитва какво ли не и накрая настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Първо не исках, но след това приех, за да не я разстройвам. След около месец забелязах, че отново без нищо да правя, нещата около мен стават по-добри. Стабилизирах бизнеса си, а у дома изведнъж спряхме да говорим за развод. Сега не смея да се разделя с този медальон – вярвам, че той ми помогна да се измъкна от омагьосания кръг на неблагополучията.”
Отървах дъщерите си от лошия късмет
вторник, декември 22nd, 2009
Радка Игнатова, 58-г, София: „Имам две прекрасни дъщери, никога не са били безотговорни към живота си, но и двете в продължение на години просто нямаха късмет. Едната преживя тежък развод и загуби работата си, другата беше сама дълги години, защото попадаше все на некоректни хора, които неведнъж й разбиваха сърцето. Бях се отчаяла, че така и внуче няма да дочакам, когато приятелка ми препоръча енергийно заредения по метода на Джуна медальон. Бях убедена, че в живота на моите момичета има отправена отрицателна енергия, затова им направих подарък и на двете. Изсмяха ми се, но обещаха да носят медальона заради мен. Сега и те самите вярват в силата му, защото едната дъщеря си намери бързо и безпроблемно в най-голямата криза добра работа, а другата случи на добро и почтено момче и се омъжи. Сега очаквам първото внуче. Сигурна съм, че ще дочакам и второ, защото когато децата ти са добре, и ти самият имаш сили и жажда за живот.”
