Христо Димов, 42-г, София: „Упорит човек съм и почти никога не се предавам. Загубя ли работа – само за седмица съм си намерил нова. Когато се почувствах финансово стабилен, създадох и семейство. Бях сигурен в собствените си възможности да го издържам. Но животът ми показа какво е да си без късмет, точно когато най-много ми трябваше. Създадох малък бизнес – фалирах със скоростта на светлината. Отидох да работя в чужбина – попаднах на некоректен работодател. Не помня вече колко пъти ми разбиваха апартамента и колата. Жена ми не издържа и се върна при родителите си. Бях на път да се пропия. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвам в чудеса, но само за три месеца животът ми се промени – появи се приятел от детството, който ми стана съдружник и нашият бизнес потръгна. Не мога да се оплача от липса на клиенти, когато другите фирми прекратяват дейност. Оттласнах се от дъното на мизерията. Но жената не прибрах – разбрах, че не е човекът за мен, щом в трудни моменти се предава. И бях възнаграден – срещнах най-всеотдайната жена на света. Със сърцето се разбрах, че тя е моята половинка. Положителната енергия на този медальон отключи късмета в живота ми. Сега не се разделям с него от страх нещата да не се обърнат отново.”
Archive for the ‘Безизходица’ Category
Оттласнах се от дъното на мизерията
сряда, октомври 14th, 2009Казах "сбогом" на лошия късмет!
сряда, август 5th, 2009
Василена Радкова, 27-г, София: „Като завършихме средното училище – три приятелки си обещахме, че ще заминем заедно да учим в чужбина, ще си намерим работа и ще се върнем преуспели. Ще кажете – детински мечти, но двете ми приятелки го постигнаха – а при мен нещата винаги се проваляха в последния момент. Приех го като лош късмет, но когато преживях и тежка катастрофа, повече от нещастна любов и загуба на родител, започнах да мисля, че нещата не са случайни. Тогава леля ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна – и по-рано ме е занимавала с това, че според нея съм натрупала много отрицателна енергия, но аз не й обръщах внимание. Само два месеца след като го носех постоянно – животът ми се преобърна. В най-голямата криза успях да намеря работа, и то много добре платена, в Англия, продължих висшето си образование и …най-важното – срещнах мъжа на живота си. Предстои ми сватба. Аз самата се чувствам щастлива и уверена.”
Отново се чувствам жива и изпълнена с енергия
четвъртък, юни 18th, 2009
Радостина Мирчева, 37-г, Варна: „До преди няколко години имах самочувствието и съзнанието, че успешно управлявам живота си и се надсмивах над приятелки, които постоянно търсеха чуждо енергийно въздействие в собствения си живот. Спорех с тях, че всичко зависи от нас самите, от волята и амбицията ни. Но само за една година животът ме опроверга. Като че ли от нищото изпаднах в страхотна депресия –провалих кариерата и личния си живот, стигна се дотам – да не искам да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося с недоверие. Но за няколко седмици се почувствах друг човек – сънят ми стана спокоен, изчезна онова нечовешко напрежение и страх от общуването, спрях антидепресантите – сега се чувствам отново жива и изпълнена с енергия.”
В живота ми просветна щастието
четвъртък, юни 11th, 2009
Росица Кръстева, 28-г, София: „Не съм се интересувала от чужди енергийни влияния или така наречените магии, но последната година от живота ми беше истински ад – загубих работата си, приключих петгодишна любовна връзка, катастрофирах два пъти и изпаднах в тотална депресия. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося и след две седмици усетих, че съм по-спокойна и уверена. Отидох на интервю за работа и избраха мен! На новото работно място срещнах и настоящия си любим, който е чудесен човек. Планираме сватба. В живота ми внезапно просветна щастието. Не се разделям с медальона. Когато не искам да го нося като украшение, го държа в джоба или под възглавницата – винаги близко до биополето ми.”
Бизнесът се стабилизира, семейството ми също
четвъртък, юни 4th, 2009
Румен Симеонов, 34-г, София: „Упорит и амбициозен човек съм. Сравнително късно създадох семейство, защото исках да му осигуря всичко необходимо. Когато имах вече стабилен собствен бизнес и жилище, се ожених за най-доброто момиче на света. Само за една година обаче всичко около мен започна да се руши. Дългогодишният ми съдружник се разболя, жена ми изпадна в депресия от неуспешните опити да си имаме дете, аз самия бях на ръба на нервите си. Сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвах в такива дивотии, но бях толкова отчаян, че започнах да го нося в джоба на сакото си. И неусетно, за няколко месеца – нещата потръгнаха. Бизнесът се стабилизира, съдружникът ми буквално се върна от оня свят, жена ми се успокои и дойде и щастливата новина – очакваме бебе. Не мисля, че си внушавам – всичко това се случи, откакто нося медальона.”
Детето ми оздравя, живея с най-добрия човек, когото познавам
четвъртък, май 28th, 2009
Валентина Радева, 36-г, София: „Сестра ми твърдеше, че ни преследва родово проклятие, но аз никога не съм й обръщала сериозно внимание. Даже се притеснявах, че започва да полудява покрай тези суеверия. Но само за няколко години животът и на двете ни се преобърна. Оженихме се късно, и двете – несполучливо. И моят, и нейният мъж бяха заклети пияници. Тя роди детенце със здравословни проблеми, аз също… Тогава сестра ми настоя да носим енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се. След една година здравето на децата ни се стабилизира, двете се разведохме и всяка от нас има собствен, щастлив личен живот. На нея й предстои втора сватба, а аз живея щастливо на семейни начала с най-добрия човек, когото познавам.”
Аз и сестра ми се разделихме с прозвището "стари моми"
четвъртък, май 21st, 2009
Ренета Вълчева, 32-г, Варна: „Никога не съм обръщала внимание на приказките на баба ми, че на жените от нашия род не им върви от поколения насам. Бях уверена, че съдбата и късметът зависят от самите нас. Затова и понасях всички трудности на живота с достойнство. Когато обаче започнаха да ни наричат със сестра ми стари моми, се замислих защо и двете не можем да изградим пълноценни връзки. Майка ми ни подари енергийно заредения медальон на Джуна и настояваше да го носим. Направихме го, за да не й скършим хатъра, без особена вяра и надежда. Но само три месеца след това и двете намерихме половинките в живота си. И не само това – напук на кризата се отключиха нови възможности пред нас – сестра ми работи в чужбина и то по желана специалност, а аз започнах малък ,но успешен бизнес тук. Откакто нося този медальон, се усещам по-уверена и спокойна – сякаш животът тепърва предстои.”
