Archive for the ‘Депресия’ Category

Медальонът на Джуна промени живота на цялото ми семейство

сряда, август 25th, 2010

Миглена Милева, 38г, Пловдив:” навремето, когато майка ми се оплакваше, че не нещо ни е направено на цялото семейство, та да ни заключи късмета, се карах с нея, че се занимава с глупости. Така и си отиде женицата, разтревожена за нас, че не взимаме мерки и отрицателната енергия ще ни съпътства цял живот. Сетих се за това, едва когато в продължение на цели четири години за мен и за семейството ми настъпи истински ад – брат ми катастрофира, аз изгубих работата си, мъжът ми си намери любовница, синът ми заряза университета, дъщеря ми се влюби в бандит…Тогава се погледнах в огледалото и видях една преждевременно остаряла жена, с абсолютно апатичен поглед, вече дори не преживявах нещата или поне така ми се струваше. От депресията ме извади моя приятелка, която за рожденния ми ден ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося, но едва след месец забелязах промяната – имах прилив на сили, започнах да общувам с повече хора, резултатът не закъсня – намерих си добра работа. Успях да простя на мъжа си, синът се върна в университета. И всичко това само за няколко месеца. Сега най-големият ми проблем е дъщеря ми – тъй като не живее с нас, много трудно мога да й влияя, но и подарих такъв медальон и настоявам да го носи. Сигурна съм, че той ще й бъде енергийна защита и ще я закриля.”

Благодарение на медальона на Джуна оживях след огромно любовно разочарование

понеделник, август 16th, 2010

Венета Красимирова, 23г, Велико Търново: „ След една драматична любовна раздяла буквално останах без никакво желание за живот. Много бързо развих пълна апатия към всичко в комбинация със страхова невроза – спрях да излизам с приятели, избягвах шумни места, докато се стигна дори да не ползвам градския транспорт. Нашите се видяха в чудо, особено като прекъснах и образованието си пак пради факта, че изпадах в паника като съм сред хора. А преди време бях много общителен и весел човек. Баба ми ме помъкна да ми леят куршум, другата ми баба тръгна по врачки със снимката ми. Майка ми реши да поръча енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се да го нося, но без никаква надежда, че ще се подобря. Чудото не стана изведнъж,но след около месец почувствах прилив на енергия, болката от раздялата се беше притъпила до степен да не ме вълнува и изведнъж ми се поиска да го живея този живот. Нашите още не могат да повярват, но една вечер си облякох най-хубавата рокля и се обадих на старите приятели. Това беше и обратът в живота ми, сякаш никога не съм изпадала в депресия – върнах се към стария си начин на живот, взех си пропуснатите изпити, сега ми предстои магистратура. Виждам същото момче, което ме нарани, без нищо в мен да трепне, явно съм преодоляла и осмислила раздялата и вече не се плаша от нова връзка. Отскоро си намигаме с едно момче и имам усещането, че много скоро това ще е следващата ми любов”.

Медальонът на Джуна отключи положителната ми енергия

четвъртък, август 5th, 2010

Олга Стоянова, 38г, Русе:”Зная, че няма човек без проблеми, но при мен се струпаха толкова накуп, че започнах да си мисля, че имам сторена магия. Разбира се тръгнах да я развалям и попаднах на не една врачка, която ми правеше от специалитетите си – ритуали. Когато изчерпах финансите и не получих никакъв резултат, изпаднах в истинската депресия – буквално не си живееше повече. Бизнесът съвсем западна, поредният мъж, с когото хранех надежди да създам семейство, ме разочарова, започнах и физически да се чувствам зле. Сестра ми отдавна ми говореше за енергийно заредения медальон по метода на Джуна, но аз вече не вярвах в нищо.Все пак тя ми го подари и ми заръча да го нося. Нямах какво да губя – започнах да го нося. Чудото не стана изведнъж, но след около месец и половина нещата в живота ми започнаха да се нареждат от само себе си. Първо изчезна постоянното ми неразположение – нервност и избухливост, главоболие. Като почувствах прилив на сили, започнах с алтернативен бизнес и въпреки кризата – мога да се изхранвам с него. Разделих се окончателно с енергийния вампир до мен. Сега до себе си имам приятел, на когото мога да разчитам.за период от три месеца получих толкова подаръци от живота, колкото не съм и очаквала. Трябваше да призная на сестра си, че сигурно това се дължи на изравнения ми енергиен баланс ,благодарение на медальона на Джуна. Просто във всеки човекима неповторим двигателот положителна енергия – трябва само нещо да я отключи и да я задвижи.”

Медальонът на Джуна ме спаси – чувствам го като енергийна защита

понеделник, юли 26th, 2010

Анатоли Александров, 39г, Варна: „ Не мога да кажа, че не ми е вървяло в живота, но и аз съм полагал много усилия, за да го живея, така както искам. Затова и през последните две години, когато всичко започна да се обърква, опитах да потърся причината първо в себе си, но не я открих. За много кратко време изпаднах в депресия, загубих дългогодишната си приятелка и другите ми приятели се оттеглиха – сякаш нещо ме дърпаше надолу. Посегнах и към алкохола. Разбрах, че съм безсилен да се справя сам и позволих на майка ми да ме мъкне по врачки. Изпълних какви ли не ритуали – но безрезултатно. Тогава приятелка на майка ми ни каза енергийно заредения медальон на Джуна – поръчахме го с последна надежда, но без особена вяра. Носех го в протфейла, но винаги близко до тялото. Подобрение усетих още на десетия ден – нещо като прилив на енергия, успокоих се писхически, спряха да ми се случват непредвидими неприятности. Приятелите ми казаха, че са забелязали коренна промяна, започнаха отново да търсят компанията ми. Но ,най-важното – събрах се с приятелката си” Явно нещо с енергийния ми баланс не е било наред – сега, след като съм добре, пак не се разделям с медальона, защото го чувствам като енергийна защита.”

Медальонът на Джуна ме вдигна за нов живот

вторник, юли 6th, 2010

Александра Димитрова, 24г, Варна: „Няма да разказвам целия си живот, защото отново ще преживея кошмара на последните години, но е факт, че въпреки че съм млад човек, не намирах никакъв смисъл да живея. Родителите ми ме мъкнеха по доктори и съм изпила сигурно тонове антидепресанти. Съвсем се затворих в себе си, прекъснах следването , отслабнах много без някаква конкретна здравословна причина. За личен живот да не говорим – абсолютно никакъв. Тогава леля ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Нямах никакво желание, но тя беше толкова упорита, че накрая сапатия, но се съгласих. След около два месеца една сутрин внезапно се събудих с прилив на енергия, нямах никакви черни мисли, точно – обратното – имах желание да участвам в този живот. От този ден нататък започнах да изпитвам истински глад като здрав човек, намерих си приятелска среда , а сега се готвя и за изпити, за да възстановя студентски права. Майка ми, която също не вярваше в силата на заредения с положителна енергия тилисман, сега всяка сутрин ме следи да не се разделя с него. Но аз нямам и намерение, защото изпитах положителното му влияние – той буквално ме вдигна за живот.”