Анатоли Александров, 39г, Варна: „ Не мога да кажа, че не ми е вървяло в живота, но и аз съм полагал много усилия, за да го живея, така както искам. Затова и през последните две години, когато всичко започна да се обърква, опитах да потърся причината първо в себе си, но не я открих. За много кратко време изпаднах в депресия, загубих дългогодишната си приятелка и другите ми приятели се оттеглиха – сякаш нещо ме дърпаше надолу. Посегнах и към алкохола. Разбрах, че съм безсилен да се справя сам и позволих на майка ми да ме мъкне по врачки. Изпълних какви ли не ритуали – но безрезултатно. Тогава приятелка на майка ми ни каза енергийно заредения медальон на Джуна – поръчахме го с последна надежда, но без особена вяра. Носех го в протфейла, но винаги близко до тялото. Подобрение усетих още на десетия ден – нещо като прилив на енергия, успокоих се писхически, спряха да ми се случват непредвидими неприятности. Приятелите ми казаха, че са забелязали коренна промяна, започнаха отново да търсят компанията ми. Но ,най-важното – събрах се с приятелката си” Явно нещо с енергийния ми баланс не е било наред – сега, след като съм добре, пак не се разделям с медальона, защото го чувствам като енергийна защита.”
Archive for the ‘Депресия’ Category
Медальонът на Джуна ме спаси – чувствам го като енергийна защита
понеделник, юли 26th, 2010Медальонът на Джуна ме вдигна за нов живот
вторник, юли 6th, 2010
Александра Димитрова, 24г, Варна: „Няма да разказвам целия си живот, защото отново ще преживея кошмара на последните години, но е факт, че въпреки че съм млад човек, не намирах никакъв смисъл да живея. Родителите ми ме мъкнеха по доктори и съм изпила сигурно тонове антидепресанти. Съвсем се затворих в себе си, прекъснах следването , отслабнах много без някаква конкретна здравословна причина. За личен живот да не говорим – абсолютно никакъв. Тогава леля ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Нямах никакво желание, но тя беше толкова упорита, че накрая сапатия, но се съгласих. След около два месеца една сутрин внезапно се събудих с прилив на енергия, нямах никакви черни мисли, точно – обратното – имах желание да участвам в този живот. От този ден нататък започнах да изпитвам истински глад като здрав човек, намерих си приятелска среда , а сега се готвя и за изпити, за да възстановя студентски права. Майка ми, която също не вярваше в силата на заредения с положителна енергия тилисман, сега всяка сутрин ме следи да не се разделя с него. Но аз нямам и намерение, защото изпитах положителното му влияние – той буквално ме вдигна за живот.”
Спасихме детето си – и физически, и психически!
понеделник, февруари 8th, 2010
Бисерка Кирилова, 46-г, Варна: „Искам да споделя, че медальонът на Джуна спаси сина ми и физически, и психически. Вече съм убедена в това, след като семейството ми премина през ада покрай проблемите на това дете. Отгледахме го с много любов и мисля, че го възпитахме добре, но сякаш изведнъж той тръгна към пропастта. Заряза училището, пропи се, разбрахме и че е вземал наркотици, направи няколко опита за самоубийство. Водихме го по лекари по зависимостите и психиатри, но разбрахме, че сме безсилни. Тогава баба му му подари енергийно заредения медальон на Джуна, убедена, че отрицателно енергийно влияние определя поведението на сина ни. Ние не вярвахме особено, но настояхме да го носи. Само за три месеца детето ни се промени към добро, взе отново да се усмихва, забравихме нервните изблици, а той започна да си прави съвсем отговорни планове за живота. Не се разделя с медальона, не го носи като украшение, а в джоб на дреха, за да е винаги близко до енергийното му поле. Той самият вече вярва, че има трайна енергийна защита.”
Отключих добрите енергии у себе си
вторник, декември 15th, 2009
Радостина Атанасова, 32-г, Варна: ”Усещах отрицателни енергийни влияния през последните пет години от живота си, но по никакъв начин не можех да им се противопоставя. Това ми докара много лични провали – безпричинно ме осовободиха от работа, човекът, с когото обсъждахме да създадем семейство, изведнъж се отказа, изпокарах се с най-близките си и изпаднах в много тежка депресия. Ходих по врачки, но ритуалите, които ми препоръчваха, имаха кратък ефект. Тогава единствената ми останала приятелка ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Бях толкова отчаяна, че не вярвах да ми помогне. Но само за месец животът ми се промени. Промяната първо се случи с мен – станах същия добронамерен и общителен човек, който бях някога. Намерих си добра работа много бързо, а приятелят ми ми направи дългоочакваното предложение за брак. Чувствам как отключих добрите енергии в себе си и съм защитена от отрицателните.”
Финансово стабилна съм – напук на кризата!
сряда, октомври 7th, 2009
Каролина Василева, 39-г, София: „Аз съм човек, който обича да планира живота си и полага всички усилия, за да постига целите си. Затова и при всеки неуспех – в работата, в личния живот, първо търсих причините в собствените си постъпки. Само че с годините разбрах, че има и такова нещо като лош късмет. С него нямаше как да се справя. Тогава приятелка ми подари за рождения ден енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося и още на първия месец усетих, че аз самата се променям за добро – по-спокойна и уравновесена съм, по-усмихната. И тази положителна енергия, която излъчвах – започна да ми се връща. Нещата станаха лесни – и в намирането на подходяща работа и в общуването с хората. Вече не се притеснявам, че ще остана стара мома, защото срещнах подходящия човек за семейство. А и отдавна не съм била толкова стабилна финансово, напук на кризата.”
Потръгна ми в най-голямата криза!
сряда, септември 9th, 2009
Кристияна Кирилова, 32-г, София: ”Не съм вярвала, че отрицателната енергия може да движи живота ми. Винаги съм се опитвала да бъда позитивна и изпълнена с надежда и в най-трудните моменти. Но през последните три години, въпреки моите усилия, всичко вървеше надолу – и в работата и в личен план. Затворих се в себе си, престанах да общувам, а и колеги и приятели ме избягваха. До мен остана само сестра ми, която най-откровено ми признаваше, че не се търпя с постоянните си депресии. Точно тя настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Послушах я и само след няколко месеца положителната промяна дойде. Върнах си спокойствието, усмивката, а с тях и добронамереността на хората. Потръгна ми в най-голямата криза – започнах малък, но успешен бизнес. Вече се замислям и за семейство, защото срещнах човека, с когото съм сигурна, че искам да остарея.”
Щастливо омъжена съм. Очакваме наследник!
сряда, септември 2nd, 2009
Валентина Атанасова, 32-г, София: „От малка съм свикнала сама да се справям с трудностите. Майка ми ни отгледа сама, без мъжка помощ. Като навърших пълнолетие, реших да й се отплатя, като се грижа сама за себе си, а и за нея, и заминах да работя в чужбина. Първите пет години не просто се справях, но мисля, че и бях спокойна и щастлива. Последните седем обаче бяха истински ад. Сякаш живота ми се преобърна – навсякъде удрях на камък –и в работата, и в личния живот. Станах заядлива с хората, не исках да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Обещах й да го нося, но истината е, че го направих далеч по-късно – след около половин година, когато вече депресията ми беше непоносима. Само за два месеца нещата около мен се промениха. Аз самата се промених – почувствах сили и възможности за живот отново. В най-голямата криза си намерих добра работа.Там срещнах и настоящия си съпруг. Отскоро съм щастливо омъжена и очакваме наследник!”
