Кристияна Кирилова, 32-г, София: ”Не съм вярвала, че отрицателната енергия може да движи живота ми. Винаги съм се опитвала да бъда позитивна и изпълнена с надежда и в най-трудните моменти. Но през последните три години, въпреки моите усилия, всичко вървеше надолу – и в работата и в личен план. Затворих се в себе си, престанах да общувам, а и колеги и приятели ме избягваха. До мен остана само сестра ми, която най-откровено ми признаваше, че не се търпя с постоянните си депресии. Точно тя настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Послушах я и само след няколко месеца положителната промяна дойде. Върнах си спокойствието, усмивката, а с тях и добронамереността на хората. Потръгна ми в най-голямата криза – започнах малък, но успешен бизнес. Вече се замислям и за семейство, защото срещнах човека, с когото съм сигурна, че искам да остарея.”
Archive for the ‘Депресия’ Category
Потръгна ми в най-голямата криза!
сряда, септември 9th, 2009Щастливо омъжена съм. Очакваме наследник!
сряда, септември 2nd, 2009
Валентина Атанасова, 32-г, София: „От малка съм свикнала сама да се справям с трудностите. Майка ми ни отгледа сама, без мъжка помощ. Като навърших пълнолетие, реших да й се отплатя, като се грижа сама за себе си, а и за нея, и заминах да работя в чужбина. Първите пет години не просто се справях, но мисля, че и бях спокойна и щастлива. Последните седем обаче бяха истински ад. Сякаш живота ми се преобърна – навсякъде удрях на камък –и в работата, и в личния живот. Станах заядлива с хората, не исках да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Обещах й да го нося, но истината е, че го направих далеч по-късно – след около половин година, когато вече депресията ми беше непоносима. Само за два месеца нещата около мен се промениха. Аз самата се промених – почувствах сили и възможности за живот отново. В най-голямата криза си намерих добра работа.Там срещнах и настоящия си съпруг. Отскоро съм щастливо омъжена и очакваме наследник!”
Щастливо омъжена съм!
сряда, август 19th, 2009
Росица Вълчева, 35-г, София: „От студентски години още съм склонна към депресивни състояния, родителите ми търсиха специализирана помощ, аз самата опитвах какво ли не, но безрезултатно. Видимо нямах никакви сериозни проблеми, които да ме водят до отчаяние, но загубих съня си, затворих се в себе си, а това започна сериозно да вреди на работата и на личния ми живот. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна – като се опитваше да ми обясни, че състоянието ми може да се дължи на нарушен енергиен баланс. Не й повярвах, но се съгласих да го нося. За една година животът ми се преобрази. Първо усетих как стресът си е отишъл, сънят ми стана пълноценен. Не след дълго попаднах на работата, за която съм си мечтала, а преди две месеца се сбогувах и с прозвището „стара мома”- днес съм щастливо омъжена и вярвам, че животът тепърва ми предстои.”
Отново се чувствам жива и изпълнена с енергия
четвъртък, юни 18th, 2009
Радостина Мирчева, 37-г, Варна: „До преди няколко години имах самочувствието и съзнанието, че успешно управлявам живота си и се надсмивах над приятелки, които постоянно търсеха чуждо енергийно въздействие в собствения си живот. Спорех с тях, че всичко зависи от нас самите, от волята и амбицията ни. Но само за една година животът ме опроверга. Като че ли от нищото изпаднах в страхотна депресия –провалих кариерата и личния си живот, стигна се дотам – да не искам да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося с недоверие. Но за няколко седмици се почувствах друг човек – сънят ми стана спокоен, изчезна онова нечовешко напрежение и страх от общуването, спрях антидепресантите – сега се чувствам отново жива и изпълнена с енергия.”
Забравих отчаянието и примирението
четвъртък, май 14th, 2009
Калина Славова, 32-г, Варна: „ Дълги години не се замислях какво точно означава лош късмет и приемах всички разочарования в живота си с примирение. Докато се превърнах в жив труп – дотолкова примирена, че вече не исках да се събуждам. Изпаднах в такава депресия, че престанах да излизам от дома си, изгубих работата си, приятелите си и човекът, с когото смятахме да създадем семейство. Само майка ми остана до мен. Тя настояваше да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се, въпреки че ми беше все едно. Само за три месеца животът ми се преобрази. Спрях антидепресантите, нормализирах кръвното налягане и разбрах, че приятелят ми не е човекът, с когото си струва да остарея. В животът ми като подарък се появи най-добрият човек на света. Планираме сватба – от отчаянието и примирението няма и следа.”
Върнах си хъса за живот
четвъртък, април 23rd, 2009
Силвия Вълчева, 32-г, София: „Никога не съм се предавала, дори и в най-трудните моменти, но последната година просто станах неузнаваема. Изпаднах в такава депресия, че нищо не ме интересуваше. Като верижна реакция – мъжът ми намери утеха в алкохола, аз изгубих работата си, престанах да се боря за каквото и да било. В такова състояние ме завари сестра ми, която се върна от Испания. Помъкна ме по доктори, нагълтах се с антидепресанти – никакъв резултат. Тогава сестра ми ми поръча енергийно заредения медальон на Джуна. Изсмях й се, но по нейно настояване започнах да го нося. Само за месец енергийния ми баланс беше възстановен, почувствах прилив на сили, върнах си предишната енергия и хъс за живот. Мъжът ми спря да пие.”
Завистта не успя да разруши живота ми
четвъртък, март 19th, 2009
Ирена Миленкова, 35-г, Варна: „Никога не съм вярвала в завистта и лошите очи или по-скоро съм мислела, че щом човек не ги забелязва – не могат и да го настигнат. Но само за една година животът ми показа друго. Имах семейство за завиждане и изведнъж започнаха скандалите. Мъжът ми се пропи, синът ми започна да бяга от училище, а колегите в работата безпричинно не ме понасяха. Изпаднах в такава депресия, че не исках да се събуждам. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна и настояваше да го нося. Послушах я. Още на първия месец забелязах видими промени – срях антидепресантите, мъжът ми намали пиенето, атмосферата в работата стана приятна, детето ми се осъзна. Нося медальона почти денонощно. Когато не искам да го нося като украшение, просто е близо до мен – в джоба ми или под възглавницата.”
