Ваня Славова, 33г, София:” И моятаа история не е по-различна от тази на много жени, които търпят изневерите на мъжете си и дълго време го смятах едва ли не за нормално. Само че, без да си давам сметка, това с години е рушало нервната ми система, докато се превънах в пълна развалина – с тотална апатия към живота и случващото се. Държаха ме само децата, но и те пораснаха и дъщерята започна да се тревожи за мен. Тя се интересува от енергийното равновесие в живота ни и се опитваше да ми каже, че няма начин някаква отри;ателна енергия да не управлява живота ми, щом така съм се предала. И към нейните приказки бях апатична, но когато ми поръча енерийно заредения медальон на Джуна,се съгласих да го нося. Два месеца по-късно се превърнах в съвършено различен човек – започнах да се грижа за себе си – и за тялото и за духа. Умората и апатията изчезнаха, моите дългогодишни приятелки ми казаха, че ме виждат такава, каквато съм била преди 10 години. Стигна се дотам, че собственият ми мъж започна да ме ухажва. Усещам прилив на енергия и желание тепърва да ми се случват щастливи събития в живота. Започнах да вярвам, че го дължа на този медальон. Не се разделям с него, когато не го нося като украшение, винаги е някъде близко до енергийното ми поле.”
Archive for the ‘Енергиен дисбаланс’ Category
С медальона на Джуна вече не съм развалина
четвъртък, юни 10th, 2010Вече нямам черни мисли
сряда, май 26th, 2010
Ахмед Селимов, 28г, Шумен: „ Преживях последните три години много тежко – за този кратък период катастрофирах нелепо два пъти, баща ми се пропи, а дългогодишната ми приятелка ме заряза. Буквално не бях на себе и бях на път и аз да намеря утеха в чашката. Добре, че бяха приятелите. Едно момиче от нашата компания ми подари енергийно заредения медальон на Джуна, каза, че ще ми отключи късмета и ще започнат да се случват и хубави работи в моя живот. Не й повярвах, но започнах да го нося в джоба си с любопитство все пак какво ще стане. За два месеца носене имам с какво да се похваля. В най-голямата безработица си намерих добре заплатена работа, баща ми се стресна и намали пиенето, майка ми се стабилизира здравословно. Всичко у дома казват, че ме чувстват като подкрепа и че ги зареждам с надежда – а по-рано се чудеха как да ме изкарат от летаргията. Срещнах и новата си любов и раните от раздялата с предишната бързо зараснаха. Усещам, че животът тепърва ми предстои и вече нямам нито кошмари насън, ниго черни мисли наяви.”
Джуна ни спаси от завистта и фалита
сряда, май 19th, 2010
Красимира Кирилова, 45г, София: „ Дълго време със съпругът ми бяхме в чужбина, за да се стабилизираме финансово. Никога не сме мислели да се задържим трайно извън България. Като припечелихме достатъчно, за да започнем собствен бизнес, се върнахме. В началото всичко вървеше добре. Далеч преди кризата обаче започнаха необяснимите проблеми – изведнъж се оттеглиха всички клиенти, служителите се разбягаха, като преди това ни окрадоха, наш съдружник също завлече доста пари. Точно в този период катастрофира тежко и мъжът ми, едва се отърва. Децата, които до този момент баха нашата гордост, едно след друго ни съсипаха с неприятности – синът ми опря до наркотиците, а дъщеря ми беше заловена за дребна кражба , а не сме ги възпитавали така. Изпаднах в жестока депресия. Сестра ми, която винаги се е интересувала от отрицателните енергийни влияния, а аз винаги съм и се присмивала заради това, ми подари на цялото ми семейство по един от енергийно заредените медальони на Джуна. Бяхме толкова отчаяни, че започнахме да ги носим според указанията. Само за два месеца бизнесът се стабилизира, здравето на мъжа ми също, а децата като по чудо влязоха в правия път.Сега не смея да се разделя с моя медальон, гледам, че мъжът ми също, но той си го носи в портфейла, не като украшение. Не съм зноела, че има толкова завист, която може да ни причини всичко това.Сега се чувствам защитена.”
Медальонът на Джуна задоми мен и сестра ми
сряда, май 5th, 2010
Мартин Керанов, 42г, София: „До преди пет години ми изглеждаше смешно обяснението на сестра ми, че двамата сме орисани да не създадем семейство, защото износваме родово проклятие. Тя ходи по врачки и баячки,повечето пътувания финансирах аз да не й скърша хатъра,но изобщо не вярвах в такива „глупости”. Животът обаче ме увери в обратното – дадох си сметка, че всичките ми връзки завършват с провал, а сестра ми дори не можеше да започне връзка – при положение, че е интелигентна, хубава и независима. Майка ни започна да ни оплаква приживе, вкъщи буквално не се живееше.Един ден сестра ми се прибра с някакви енергийно заредени медальони по метода на Джуна – казах й, че категорично отказвам да нося каквото и да било украшение. Но като разбрах, че трябва да е просто близко до енергийното ми поле – в джоба, или чантата, се съгласих. Сестра ми го носеше денонощно, даже започна да си съобразява тоалетите с него. Вече не съм толкова скептичен, защото в разстояние на три месеца аз и сестра ми намерихме своите половинки в живота. Толкова дълго съм търсил и избирал моята жена, че когато тя наистина се появи – не повярвах. Но фактите са такива – днес съм щастливо женен. Сестра ми вече очаква първото си дете. Ние също работим по въпроса.”
Медальонът на Джуна „изключи“ лошотията от мен
неделя, април 25th, 2010
Константина Иванова, 32г, София: „ Не мога да го обясня точно, но през последните три години усещах, че нещо отрицателно движи живота ми – правех неща, които цялото ми същество отричаше, попадах в ситуации, които с нищо не съм предизвикала и така всичко се обърка – и работата и личния ми живот. Открит човек съм, спедялам всичко с приятелите си и умея да изслушвам и техните болки, но през този период бях толкова изнервена и озлобена, че дори не исках да ги виждам. В службата започвах да крещя от сутринта, а вечер след работа все намирах за какво да се скарам с мъжа си. Станах за смях като тръгнах по доктори да разпитвам дали не карам някаква ранна критическа. Минах и на антидепресанти, но ефект никакъв.Малко преди съвсем да откача, неразбирайки какво става с мен, прочетох за енергийно заредения медальон на Джуна – поразрових се да науча повече за нарушения енергиен баланс и си обясних нещата – моят баланс поне от три години беше в адско неравновесие. Все едно дали от хорска злоба или зла умисъл на конкретен човек, но аз живеех, движена от отрицателна енергия. Започнах да нося медальона с голяма надежда, но и със съмнение как така ще ми помогне. Вече нямам тези съмнения – сякаш нещо „изключи”лошотията от мен, спрях да обвинявам хората за всичко, в работата ми се върна хармонията и разбирателството. Е, мъжът ми не можа да изтърпи постоянните скандали от нищото и си отиде. Но започнахме пак да се срещаме и той твърди, че съм страшно променена, че отново вижда момичето, в което се е влюбил навремето. Усещам, че ще се съберем отново.”
Благодарение на медальона на Джуна ще завърша!
петък, април 16th, 2010
Калин Добромиров, 26г, Варна: „Моят проблем ще ви се стори смешен на фона на сериозни здравословни и битови проблеми при други хора, но за мен си беше истински кошмар. Бях на път да се превърна във вечния студент, защото колкото и да се подготвях /а съм сериозен човек/ непосредствено преди изпит изпитвах такава паника, че или не отивах на изпит, или ако се престраша да вляза – се провалях. Така презаписвах не една година и ми беше много трудно да обясня на близките си, че буквално чета денонощно и проблемът не е в знанията, а в паниката, която ме обзема.
Баба ми се опита да ме лекува с билки от страхова невроза, майка ми реши да ме води да ми леят куршум. Положението спаси сестра ми – подари ми енергийно заредения медальон на Джуна като преди това ми изнесе лекция как имам нарушен енергиен баланс сигурно и то не от вчера. Не й повярвах , но се хванах като удавник за сламка и започнах да го нося – в джоба, защото не вървеше някак да се украсявам с него. Отново се подготвих за изпит и отидох на определената дата и още от сутринта забелязах как ги няма симптомите от друг път – не се изпотих, нито разтреперих, на самия изпит бях спокоен и уверен. Така взех и следващите изпити с лекота. Сега не се разделям с този медальон, освен когато влизам в банята.”
Дъщеря ми си върна здравето и здравата психика
сряда, януари 13th, 2010
Руска Кръстева, 52-г, Варна: „Дъщеря ми никога не ме е тревожила с проблеми – сама ги решаваше, още преди да науча за тях. Замина да работи в чужбина и никога не се е оплаквала за тези четири години, в които беше разделена със семейството си. Върна се уж за малко и тогава разбрах, че нещо необяснимо, но страшно се случва с нея-беше отслабнала с 20 килограма без да има нужда от това. Психиката й беше на ръба – страхуваше се от буквално от всичко, започна да говори несвързано. Тръгнахме по лекари – изследванията показваха, че детето ми е здраво, а то буквално се топеше пред очите ми. Тогава приятелка ми препоръча енергийно заредения медальон на Джуна. Сигурна съм, че точно той върна момичето ми към живот. Само за три месеца, през които го носеше неотлъчно, здравето й се стабилизира, психиката също – сега е отново пълноценен човек. Не се разделя с медальона, за да не стане жертва отново на отрицателна енергийна намеса.”
