Александра Димитрова, 24г, Варна: „Няма да разказвам целия си живот, защото отново ще преживея кошмара на последните години, но е факт, че въпреки че съм млад човек, не намирах никакъв смисъл да живея. Родителите ми ме мъкнеха по доктори и съм изпила сигурно тонове антидепресанти. Съвсем се затворих в себе си, прекъснах следването , отслабнах много без някаква конкретна здравословна причина. За личен живот да не говорим – абсолютно никакъв. Тогава леля ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Нямах никакво желание, но тя беше толкова упорита, че накрая сапатия, но се съгласих. След около два месеца една сутрин внезапно се събудих с прилив на енергия, нямах никакви черни мисли, точно – обратното – имах желание да участвам в този живот. От този ден нататък започнах да изпитвам истински глад като здрав човек, намерих си приятелска среда , а сега се готвя и за изпити, за да възстановя студентски права. Майка ми, която също не вярваше в силата на заредения с положителна енергия тилисман, сега всяка сутрин ме следи да не се разделя с него. Но аз нямам и намерение, защото изпитах положителното му влияние – той буквално ме вдигна за живот.”
Archive for the ‘Лош късмет’ Category
Медальонът на Джуна ме вдигна за нов живот
вторник, юли 6th, 2010Джуна ни спаси от завистта и фалита
сряда, май 19th, 2010
Красимира Кирилова, 45г, София: „ Дълго време със съпругът ми бяхме в чужбина, за да се стабилизираме финансово. Никога не сме мислели да се задържим трайно извън България. Като припечелихме достатъчно, за да започнем собствен бизнес, се върнахме. В началото всичко вървеше добре. Далеч преди кризата обаче започнаха необяснимите проблеми – изведнъж се оттеглиха всички клиенти, служителите се разбягаха, като преди това ни окрадоха, наш съдружник също завлече доста пари. Точно в този период катастрофира тежко и мъжът ми, едва се отърва. Децата, които до този момент баха нашата гордост, едно след друго ни съсипаха с неприятности – синът ми опря до наркотиците, а дъщеря ми беше заловена за дребна кражба , а не сме ги възпитавали така. Изпаднах в жестока депресия. Сестра ми, която винаги се е интересувала от отрицателните енергийни влияния, а аз винаги съм и се присмивала заради това, ми подари на цялото ми семейство по един от енергийно заредените медальони на Джуна. Бяхме толкова отчаяни, че започнахме да ги носим според указанията. Само за два месеца бизнесът се стабилизира, здравето на мъжа ми също, а децата като по чудо влязоха в правия път.Сега не смея да се разделя с моя медальон, гледам, че мъжът ми също, но той си го носи в портфейла, не като украшение. Не съм зноела, че има толкова завист, която може да ни причини всичко това.Сега се чувствам защитена.”
Медальонът на Джуна задоми мен и сестра ми
сряда, май 5th, 2010
Мартин Керанов, 42г, София: „До преди пет години ми изглеждаше смешно обяснението на сестра ми, че двамата сме орисани да не създадем семейство, защото износваме родово проклятие. Тя ходи по врачки и баячки,повечето пътувания финансирах аз да не й скърша хатъра,но изобщо не вярвах в такива „глупости”. Животът обаче ме увери в обратното – дадох си сметка, че всичките ми връзки завършват с провал, а сестра ми дори не можеше да започне връзка – при положение, че е интелигентна, хубава и независима. Майка ни започна да ни оплаква приживе, вкъщи буквално не се живееше.Един ден сестра ми се прибра с някакви енергийно заредени медальони по метода на Джуна – казах й, че категорично отказвам да нося каквото и да било украшение. Но като разбрах, че трябва да е просто близко до енергийното ми поле – в джоба, или чантата, се съгласих. Сестра ми го носеше денонощно, даже започна да си съобразява тоалетите с него. Вече не съм толкова скептичен, защото в разстояние на три месеца аз и сестра ми намерихме своите половинки в живота. Толкова дълго съм търсил и избирал моята жена, че когато тя наистина се появи – не повярвах. Но фактите са такива – днес съм щастливо женен. Сестра ми вече очаква първото си дете. Ние също работим по въпроса.”
Благодарение на медальона на Джуна ще завърша!
петък, април 16th, 2010
Калин Добромиров, 26г, Варна: „Моят проблем ще ви се стори смешен на фона на сериозни здравословни и битови проблеми при други хора, но за мен си беше истински кошмар. Бях на път да се превърна във вечния студент, защото колкото и да се подготвях /а съм сериозен човек/ непосредствено преди изпит изпитвах такава паника, че или не отивах на изпит, или ако се престраша да вляза – се провалях. Така презаписвах не една година и ми беше много трудно да обясня на близките си, че буквално чета денонощно и проблемът не е в знанията, а в паниката, която ме обзема.
Баба ми се опита да ме лекува с билки от страхова невроза, майка ми реши да ме води да ми леят куршум. Положението спаси сестра ми – подари ми енергийно заредения медальон на Джуна като преди това ми изнесе лекция как имам нарушен енергиен баланс сигурно и то не от вчера. Не й повярвах , но се хванах като удавник за сламка и започнах да го нося – в джоба, защото не вървеше някак да се украсявам с него. Отново се подготвих за изпит и отидох на определената дата и още от сутринта забелязах как ги няма симптомите от друг път – не се изпотих, нито разтреперих, на самия изпит бях спокоен и уверен. Така взех и следващите изпити с лекота. Сега не се разделям с този медальон, освен когато влизам в банята.”
Чувствам се защитен в настоящето и спокоен за бъдещето
понеделник, февруари 15th, 2010
Бранимир Христов, 38-г, Бургас: „Нося този медальон вече девет месеца и не смея да се разделя с него. Не като украшение, но в джоба през деня, а вечер под възглавницата – близко до енергийното ми поле. Нося го, защото съм сигурен, че благодарение на него, се разделих с неблагополучията в живота си. Преди това с каквото и да се захванех, удряше на камък. Преживях два фалита и един развод. На път бях да се разведа и втория път и тогава майка ми ми подари този медальон. Атмосферата у дома се промени за добро, потръгна и работата ми, сбогувах се и с необяснимото за лекарите постоянно главоболие. Не зная кой умишлено ми е отправил отрицателна енергия, но съм сигурен, че имаше такава в живота ми. Сега се чувствам защитен от негативи през настоящето и далеч по-спокоен за бъдещето.”
Спрях да отблъсквам хората. Започнах да ги привличам!
вторник, ноември 3rd, 2009
Калина Кирилова, 36-г, София: ”За много кратък период от време – година и няколко месеца- преживях най-трудните моменти в живота си.Загубих работата си, разведох се и се скарах с най-добрите си приятели. До мен остана единствено сестра ми, която обаче не ме щадеше, а ми казваше честно, че съм се променила, озлобила и сякаш от мен струи отрицателна енергия. Аз самата се чувствах съсипана и се съгласих да нося подаръка й – енергийно заредения медальон на Джуна, но без да вярвам особено в чудеса. Само за два месеца животът ми се промени. Започнах да се усмихвам по-често, преодолях стреса и отидох на първото интервю за работа – одобриха ме. Дни след това с приятелите си казахме и добри и лоши думи, но си простихме. А съвсем наскоро срещнах и човекът, който чувствам, че ще промени личния ми живот за добро. Спрях да отблъсквам хората – точно обратното – започнах да ги привличам.”
Оттласнах се от дъното на мизерията
сряда, октомври 14th, 2009
Христо Димов, 42-г, София: „Упорит човек съм и почти никога не се предавам. Загубя ли работа – само за седмица съм си намерил нова. Когато се почувствах финансово стабилен, създадох и семейство. Бях сигурен в собствените си възможности да го издържам. Но животът ми показа какво е да си без късмет, точно когато най-много ми трябваше. Създадох малък бизнес – фалирах със скоростта на светлината. Отидох да работя в чужбина – попаднах на некоректен работодател. Не помня вече колко пъти ми разбиваха апартамента и колата. Жена ми не издържа и се върна при родителите си. Бях на път да се пропия. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвам в чудеса, но само за три месеца животът ми се промени – появи се приятел от детството, който ми стана съдружник и нашият бизнес потръгна. Не мога да се оплача от липса на клиенти, когато другите фирми прекратяват дейност. Оттласнах се от дъното на мизерията. Но жената не прибрах – разбрах, че не е човекът за мен, щом в трудни моменти се предава. И бях възнаграден – срещнах най-всеотдайната жена на света. Със сърцето се разбрах, че тя е моята половинка. Положителната енергия на този медальон отключи късмета в живота ми. Сега не се разделям с него от страх нещата да не се обърнат отново.”
