Калина Кирилова, 36-г, София: ”За много кратък период от време – година и няколко месеца- преживях най-трудните моменти в живота си.Загубих работата си, разведох се и се скарах с най-добрите си приятели. До мен остана единствено сестра ми, която обаче не ме щадеше, а ми казваше честно, че съм се променила, озлобила и сякаш от мен струи отрицателна енергия. Аз самата се чувствах съсипана и се съгласих да нося подаръка й – енергийно заредения медальон на Джуна, но без да вярвам особено в чудеса. Само за два месеца животът ми се промени. Започнах да се усмихвам по-често, преодолях стреса и отидох на първото интервю за работа – одобриха ме. Дни след това с приятелите си казахме и добри и лоши думи, но си простихме. А съвсем наскоро срещнах и човекът, който чувствам, че ще промени личния ми живот за добро. Спрях да отблъсквам хората – точно обратното – започнах да ги привличам.”
Archive for the ‘Лош късмет’ Category
Спрях да отблъсквам хората. Започнах да ги привличам!
вторник, ноември 3rd, 2009Оттласнах се от дъното на мизерията
сряда, октомври 14th, 2009
Христо Димов, 42-г, София: „Упорит човек съм и почти никога не се предавам. Загубя ли работа – само за седмица съм си намерил нова. Когато се почувствах финансово стабилен, създадох и семейство. Бях сигурен в собствените си възможности да го издържам. Но животът ми показа какво е да си без късмет, точно когато най-много ми трябваше. Създадох малък бизнес – фалирах със скоростта на светлината. Отидох да работя в чужбина – попаднах на некоректен работодател. Не помня вече колко пъти ми разбиваха апартамента и колата. Жена ми не издържа и се върна при родителите си. Бях на път да се пропия. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвам в чудеса, но само за три месеца животът ми се промени – появи се приятел от детството, който ми стана съдружник и нашият бизнес потръгна. Не мога да се оплача от липса на клиенти, когато другите фирми прекратяват дейност. Оттласнах се от дъното на мизерията. Но жената не прибрах – разбрах, че не е човекът за мен, щом в трудни моменти се предава. И бях възнаграден – срещнах най-всеотдайната жена на света. Със сърцето се разбрах, че тя е моята половинка. Положителната енергия на този медальон отключи късмета в живота ми. Сега не се разделям с него от страх нещата да не се обърнат отново.”
Финансово стабилна съм – напук на кризата!
сряда, октомври 7th, 2009
Каролина Василева, 39-г, София: „Аз съм човек, който обича да планира живота си и полага всички усилия, за да постига целите си. Затова и при всеки неуспех – в работата, в личния живот, първо търсих причините в собствените си постъпки. Само че с годините разбрах, че има и такова нещо като лош късмет. С него нямаше как да се справя. Тогава приятелка ми подари за рождения ден енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося и още на първия месец усетих, че аз самата се променям за добро – по-спокойна и уравновесена съм, по-усмихната. И тази положителна енергия, която излъчвах – започна да ми се връща. Нещата станаха лесни – и в намирането на подходяща работа и в общуването с хората. Вече не се притеснявам, че ще остана стара мома, защото срещнах подходящия човек за семейство. А и отдавна не съм била толкова стабилна финансово, напук на кризата.”
Казах "сбогом" на лошия късмет!
сряда, август 5th, 2009
Василена Радкова, 27-г, София: „Като завършихме средното училище – три приятелки си обещахме, че ще заминем заедно да учим в чужбина, ще си намерим работа и ще се върнем преуспели. Ще кажете – детински мечти, но двете ми приятелки го постигнаха – а при мен нещата винаги се проваляха в последния момент. Приех го като лош късмет, но когато преживях и тежка катастрофа, повече от нещастна любов и загуба на родител, започнах да мисля, че нещата не са случайни. Тогава леля ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна – и по-рано ме е занимавала с това, че според нея съм натрупала много отрицателна енергия, но аз не й обръщах внимание. Само два месеца след като го носех постоянно – животът ми се преобърна. В най-голямата криза успях да намеря работа, и то много добре платена, в Англия, продължих висшето си образование и …най-важното – срещнах мъжа на живота си. Предстои ми сватба. Аз самата се чувствам щастлива и уверена.”
В живота ми просветна щастието
четвъртък, юни 11th, 2009
Росица Кръстева, 28-г, София: „Не съм се интересувала от чужди енергийни влияния или така наречените магии, но последната година от живота ми беше истински ад – загубих работата си, приключих петгодишна любовна връзка, катастрофирах два пъти и изпаднах в тотална депресия. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося и след две седмици усетих, че съм по-спокойна и уверена. Отидох на интервю за работа и избраха мен! На новото работно място срещнах и настоящия си любим, който е чудесен човек. Планираме сватба. В живота ми внезапно просветна щастието. Не се разделям с медальона. Когато не искам да го нося като украшение, го държа в джоба или под възглавницата – винаги близко до биополето ми.”
Бизнесът се стабилизира, семейството ми също
четвъртък, юни 4th, 2009
Румен Симеонов, 34-г, София: „Упорит и амбициозен човек съм. Сравнително късно създадох семейство, защото исках да му осигуря всичко необходимо. Когато имах вече стабилен собствен бизнес и жилище, се ожених за най-доброто момиче на света. Само за една година обаче всичко около мен започна да се руши. Дългогодишният ми съдружник се разболя, жена ми изпадна в депресия от неуспешните опити да си имаме дете, аз самия бях на ръба на нервите си. Сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвах в такива дивотии, но бях толкова отчаян, че започнах да го нося в джоба на сакото си. И неусетно, за няколко месеца – нещата потръгнаха. Бизнесът се стабилизира, съдружникът ми буквално се върна от оня свят, жена ми се успокои и дойде и щастливата новина – очакваме бебе. Не мисля, че си внушавам – всичко това се случи, откакто нося медальона.”
Медальонът ми помогна да не си пропилея шанса
четвъртък, ноември 13th, 2008
Васил Делиев, 44-г, София: „Не искам да си спомням последната година от живота си – успях да изгубя работата си, семейството си, а и здравата си психика. Никога не съм бил заклет пияница, но посегнах и към чашката. Близките ми – майка ми и сестра ми започнаха да допускат, че имам направена магия – нямаха друго обяснение за нещастията, които се изсипаха накуп. Не вярвам в такива неща, но приех да нося енергийно заредения медальон на Джуна – само за един месец в живота ми просветна – вече работя на по-добре платено място, не съм онзи сприхав и нервен човек и с жена ми вече не говорим за развод, а за шанса, който тя отново ще ми даде. Този път няма да го пропилея.”
