Ваня Славова, 33г, София:” И моятаа история не е по-различна от тази на много жени, които търпят изневерите на мъжете си и дълго време го смятах едва ли не за нормално. Само че, без да си давам сметка, това с години е рушало нервната ми система, докато се превънах в пълна развалина – с тотална апатия към живота и случващото се. Държаха ме само децата, но и те пораснаха и дъщерята започна да се тревожи за мен. Тя се интересува от енергийното равновесие в живота ни и се опитваше да ми каже, че няма начин някаква отри;ателна енергия да не управлява живота ми, щом така съм се предала. И към нейните приказки бях апатична, но когато ми поръча енерийно заредения медальон на Джуна,се съгласих да го нося. Два месеца по-късно се превърнах в съвършено различен човек – започнах да се грижа за себе си – и за тялото и за духа. Умората и апатията изчезнаха, моите дългогодишни приятелки ми казаха, че ме виждат такава, каквато съм била преди 10 години. Стигна се дотам, че собственият ми мъж започна да ме ухажва. Усещам прилив на енергия и желание тепърва да ми се случват щастливи събития в живота. Започнах да вярвам, че го дължа на този медальон. Не се разделям с него, когато не го нося като украшение, винаги е някъде близко до енергийното ми поле.”
Archive for the ‘Неприятности’ Category
С медальона на Джуна вече не съм развалина
четвъртък, юни 10th, 2010Медальонът на Джуна „изключи“ лошотията от мен
неделя, април 25th, 2010
Константина Иванова, 32г, София: „ Не мога да го обясня точно, но през последните три години усещах, че нещо отрицателно движи живота ми – правех неща, които цялото ми същество отричаше, попадах в ситуации, които с нищо не съм предизвикала и така всичко се обърка – и работата и личния ми живот. Открит човек съм, спедялам всичко с приятелите си и умея да изслушвам и техните болки, но през този период бях толкова изнервена и озлобена, че дори не исках да ги виждам. В службата започвах да крещя от сутринта, а вечер след работа все намирах за какво да се скарам с мъжа си. Станах за смях като тръгнах по доктори да разпитвам дали не карам някаква ранна критическа. Минах и на антидепресанти, но ефект никакъв.Малко преди съвсем да откача, неразбирайки какво става с мен, прочетох за енергийно заредения медальон на Джуна – поразрових се да науча повече за нарушения енергиен баланс и си обясних нещата – моят баланс поне от три години беше в адско неравновесие. Все едно дали от хорска злоба или зла умисъл на конкретен човек, но аз живеех, движена от отрицателна енергия. Започнах да нося медальона с голяма надежда, но и със съмнение как така ще ми помогне. Вече нямам тези съмнения – сякаш нещо „изключи”лошотията от мен, спрях да обвинявам хората за всичко, в работата ми се върна хармонията и разбирателството. Е, мъжът ми не можа да изтърпи постоянните скандали от нищото и си отиде. Но започнахме пак да се срещаме и той твърди, че съм страшно променена, че отново вижда момичето, в което се е влюбил навремето. Усещам, че ще се съберем отново.”
Отрицателните събития в живота на дъщеря ми са минало
вторник, декември 8th, 2009
Здравка Атанасова, 51-г, Пловдив: ”През последните години се чувствах безсилна да помогна на дъщеря си, а виждах как животът й е поредица от провали, въпреки нейните усилия. Каквото и да предприемеше, завършваше с неуспех, а в личния си живот сякаш привличаше най-непочтените хора към себе си. Тогава приятелка ми разказа за медальона на Джуна и ми го препоръча. Преди три месеца го подарих на дъщеря си за рождения й ден. За този кратък период, откакто го носи, при нея нещата потръгнаха. Още не смея да се зарадвам, а поводи за радост има – намери си добра работа в чужбина и там срещна човека, който й предложи обич, приятелство и подкрепа. За празниците ги очаквам с бъдещия й зет и съм убедена, че отрицателните събития в живота й приключиха, благодарение на енергийно заредения медальон на Джуна.”
Радвам се на добра работа и щастлив брак
вторник, ноември 17th, 2009
Кристина Кръстева, 32-г, Варна: ”След дългогодишна връзка с приятеля ми решихме да създадем семейство. Време ни беше за общ дом и дете и точно тогава проблемите ни засипаха като лавина. Откраднаха му колата, аз загубих работата си, но най-страшното беше, че започнахме да се караме за глупости. Стана толкова непоносимо, че решихме да се разделим. Много страдах, но реших, че така ми е писано. Само сестра ми отказваше да се примири и твърдеше, че раздялата ни се дължи на отправена отрицателна енергия. Подари ми енергийно заредения медальон на Джуна. Не вярвах особено, но започнах да го нося. За два месеца си намерих работа, започнах отново да се срещам с любимия – нямаше и следа от напрежението между нас. Щастливият си брак дължа на сестра си и на медальона на Джуна.”
Разделих се с кошмара. Върнах си живота
понеделник, ноември 9th, 2009
Евгени Радев, 36-г, Варна: „Никога не съм вярвал, че чужда лоша енергия може да повлияе на живота ми. Затова и когато зачестиха неприятностите и нещастията около мен, първо се опитах да се справя сам. Но резултатът беше – повличане на нови неприятности и нещастия. Въпреки усилията ми да обърна нещата – останах без работа, два пъти обираха апартамента ми, катастрофирах нелепо, с жена ми започнахме да се караме буквално за глупости и стигнахме до идеята за развод. Тогава сестра ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна, защото беше убедена, че ми е нарушен енергийният баланс. Нищо не разбирах от това, но започнах да го нося – не като украшение – а в джоба, близко да енергийното ми поле според инструкциите, а вечер – под възглавницата. След известно време – около 20-тина дни усетих наистина прилив на добра енергия – първо у дома започнахме да се разбираме, седмица след това си намерих добра работа, бях започнал да посягам към чашката – като стабилизирах психиката, вече нямах нужда и от това. Сега не смея да се разделя с този медальон, за да не върна кошмара отново в живота си.”
Щастливо омъжена съм. Очакваме наследник!
сряда, септември 2nd, 2009
Валентина Атанасова, 32-г, София: „От малка съм свикнала сама да се справям с трудностите. Майка ми ни отгледа сама, без мъжка помощ. Като навърших пълнолетие, реших да й се отплатя, като се грижа сама за себе си, а и за нея, и заминах да работя в чужбина. Първите пет години не просто се справях, но мисля, че и бях спокойна и щастлива. Последните седем обаче бяха истински ад. Сякаш живота ми се преобърна – навсякъде удрях на камък –и в работата, и в личния живот. Станах заядлива с хората, не исках да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Обещах й да го нося, но истината е, че го направих далеч по-късно – след около половин година, когато вече депресията ми беше непоносима. Само за два месеца нещата около мен се промениха. Аз самата се промених – почувствах сили и възможности за живот отново. В най-голямата криза си намерих добра работа.Там срещнах и настоящия си съпруг. Отскоро съм щастливо омъжена и очакваме наследник!”
Помогна ми, въпреки че не вярвах!
сряда, август 26th, 2009
Христо Великов, 32-г, Варна: „Сестра ми ми го подари за един рожден ден преди година и настояваше да го нося, защото съм имал нужда от енергийна защита. Аз, разбира се, й се изсмях и дори не го разопаковах. По това време наистина имах неприятности – и служебни, и лични, но търсех причините в себе си и в близките си. Положението обаче стана непоносимо – жена ми заговори за развод, а съдружникът ми започна да ме краде. Аз самият станах едно кълбо нерви и се изпокарах с половината свят. Тогава си спомних за медальона на Джуна и започнах да го нося. Не като украшение, а в джоба – близко до енергийното ми тяло. Не зная как точно изравнява енергиен баланс, но почувствах как се успокоявам, как мисля по-спокойно и в същото време смело и нещата потръгнаха – и във фирмата, и в семейството ми. Въпреки че не вярвах, този медальон успя да ми помогне. Сега не се разделям с него.”
