Евгени Радев, 36-г, Варна: „Никога не съм вярвал, че чужда лоша енергия може да повлияе на живота ми. Затова и когато зачестиха неприятностите и нещастията около мен, първо се опитах да се справя сам. Но резултатът беше – повличане на нови неприятности и нещастия. Въпреки усилията ми да обърна нещата – останах без работа, два пъти обираха апартамента ми, катастрофирах нелепо, с жена ми започнахме да се караме буквално за глупости и стигнахме до идеята за развод. Тогава сестра ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна, защото беше убедена, че ми е нарушен енергийният баланс. Нищо не разбирах от това, но започнах да го нося – не като украшение – а в джоба, близко да енергийното ми поле според инструкциите, а вечер – под възглавницата. След известно време – около 20-тина дни усетих наистина прилив на добра енергия – първо у дома започнахме да се разбираме, седмица след това си намерих добра работа, бях започнал да посягам към чашката – като стабилизирах психиката, вече нямах нужда и от това. Сега не смея да се разделя с този медальон, за да не върна кошмара отново в живота си.”
Archive for the ‘Неприятности’ Category
Разделих се с кошмара. Върнах си живота
понеделник, ноември 9th, 2009Щастливо омъжена съм. Очакваме наследник!
сряда, септември 2nd, 2009
Валентина Атанасова, 32-г, София: „От малка съм свикнала сама да се справям с трудностите. Майка ми ни отгледа сама, без мъжка помощ. Като навърших пълнолетие, реших да й се отплатя, като се грижа сама за себе си, а и за нея, и заминах да работя в чужбина. Първите пет години не просто се справях, но мисля, че и бях спокойна и щастлива. Последните седем обаче бяха истински ад. Сякаш живота ми се преобърна – навсякъде удрях на камък –и в работата, и в личния живот. Станах заядлива с хората, не исках да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Обещах й да го нося, но истината е, че го направих далеч по-късно – след около половин година, когато вече депресията ми беше непоносима. Само за два месеца нещата около мен се промениха. Аз самата се промених – почувствах сили и възможности за живот отново. В най-голямата криза си намерих добра работа.Там срещнах и настоящия си съпруг. Отскоро съм щастливо омъжена и очакваме наследник!”
Помогна ми, въпреки че не вярвах!
сряда, август 26th, 2009
Христо Великов, 32-г, Варна: „Сестра ми ми го подари за един рожден ден преди година и настояваше да го нося, защото съм имал нужда от енергийна защита. Аз, разбира се, й се изсмях и дори не го разопаковах. По това време наистина имах неприятности – и служебни, и лични, но търсех причините в себе си и в близките си. Положението обаче стана непоносимо – жена ми заговори за развод, а съдружникът ми започна да ме краде. Аз самият станах едно кълбо нерви и се изпокарах с половината свят. Тогава си спомних за медальона на Джуна и започнах да го нося. Не като украшение, а в джоба – близко до енергийното ми тяло. Не зная как точно изравнява енергиен баланс, но почувствах как се успокоявам, как мисля по-спокойно и в същото време смело и нещата потръгнаха – и във фирмата, и в семейството ми. Въпреки че не вярвах, този медальон успя да ми помогне. Сега не се разделям с него.”
В живота ми просветна щастието
четвъртък, юни 11th, 2009
Росица Кръстева, 28-г, София: „Не съм се интересувала от чужди енергийни влияния или така наречените магии, но последната година от живота ми беше истински ад – загубих работата си, приключих петгодишна любовна връзка, катастрофирах два пъти и изпаднах в тотална депресия. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося и след две седмици усетих, че съм по-спокойна и уверена. Отидох на интервю за работа и избраха мен! На новото работно място срещнах и настоящия си любим, който е чудесен човек. Планираме сватба. В живота ми внезапно просветна щастието. Не се разделям с медальона. Когато не искам да го нося като украшение, го държа в джоба или под възглавницата – винаги близко до биополето ми.”
Детето ми оздравя, живея с най-добрия човек, когото познавам
четвъртък, май 28th, 2009
Валентина Радева, 36-г, София: „Сестра ми твърдеше, че ни преследва родово проклятие, но аз никога не съм й обръщала сериозно внимание. Даже се притеснявах, че започва да полудява покрай тези суеверия. Но само за няколко години животът и на двете ни се преобърна. Оженихме се късно, и двете – несполучливо. И моят, и нейният мъж бяха заклети пияници. Тя роди детенце със здравословни проблеми, аз също… Тогава сестра ми настоя да носим енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се. След една година здравето на децата ни се стабилизира, двете се разведохме и всяка от нас има собствен, щастлив личен живот. На нея й предстои втора сватба, а аз живея щастливо на семейни начала с най-добрия човек, когото познавам.”
Медальонът на Джуна спаси бизнеса и брака ми
четвъртък, ноември 27th, 2008
Ирена Самуилова, 36-г, София: „Последните три години от живота ми бяха истински кошмар. Всяко мое начинание се проваляше, а съм борбен и упорит човек. Мислех, че имам здраво семейство, но и там се появи такова напрежение,че се разминавахме като случайни квартиранти. Когато започнах да губя и много пари, моята приятелка ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Приех да нося подаръка й, но не влагах кой знае какви надежди. Само след два месеца ми се наложи да повярвам – защото животът ми се промени коренно – стабилизирах бизнеса си, клиентите ми се увеличиха, а с мъжа ми се държим като младоженци. Той самият казва, че съм с друго излъчване – позитивно, усмихнато, щастливо.„
Медальонът ми помогна да не си пропилея шанса
четвъртък, ноември 13th, 2008
Васил Делиев, 44-г, София: „Не искам да си спомням последната година от живота си – успях да изгубя работата си, семейството си, а и здравата си психика. Никога не съм бил заклет пияница, но посегнах и към чашката. Близките ми – майка ми и сестра ми започнаха да допускат, че имам направена магия – нямаха друго обяснение за нещастията, които се изсипаха накуп. Не вярвам в такива неща, но приех да нося енергийно заредения медальон на Джуна – само за един месец в живота ми просветна – вече работя на по-добре платено място, не съм онзи сприхав и нервен човек и с жена ми вече не говорим за развод, а за шанса, който тя отново ще ми даде. Този път няма да го пропилея.”
