Каролина Василева, 39-г, София: „Аз съм човек, който обича да планира живота си и полага всички усилия, за да постига целите си. Затова и при всеки неуспех – в работата, в личния живот, първо търсих причините в собствените си постъпки. Само че с годините разбрах, че има и такова нещо като лош късмет. С него нямаше как да се справя. Тогава приятелка ми подари за рождения ден енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося и още на първия месец усетих, че аз самата се променям за добро – по-спокойна и уравновесена съм, по-усмихната. И тази положителна енергия, която излъчвах – започна да ми се връща. Нещата станаха лесни – и в намирането на подходяща работа и в общуването с хората. Вече не се притеснявам, че ще остана стара мома, защото срещнах подходящия човек за семейство. А и отдавна не съм била толкова стабилна финансово, напук на кризата.”
Archive for the ‘Проблеми в работата’ Category
Финансово стабилна съм – напук на кризата!
сряда, октомври 7th, 2009Потръгна ми в най-голямата криза!
сряда, септември 9th, 2009
Кристияна Кирилова, 32-г, София: ”Не съм вярвала, че отрицателната енергия може да движи живота ми. Винаги съм се опитвала да бъда позитивна и изпълнена с надежда и в най-трудните моменти. Но през последните три години, въпреки моите усилия, всичко вървеше надолу – и в работата и в личен план. Затворих се в себе си, престанах да общувам, а и колеги и приятели ме избягваха. До мен остана само сестра ми, която най-откровено ми признаваше, че не се търпя с постоянните си депресии. Точно тя настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Послушах я и само след няколко месеца положителната промяна дойде. Върнах си спокойствието, усмивката, а с тях и добронамереността на хората. Потръгна ми в най-голямата криза – започнах малък, но успешен бизнес. Вече се замислям и за семейство, защото срещнах човека, с когото съм сигурна, че искам да остарея.”
Щастливо омъжена съм. Очакваме наследник!
сряда, септември 2nd, 2009
Валентина Атанасова, 32-г, София: „От малка съм свикнала сама да се справям с трудностите. Майка ми ни отгледа сама, без мъжка помощ. Като навърших пълнолетие, реших да й се отплатя, като се грижа сама за себе си, а и за нея, и заминах да работя в чужбина. Първите пет години не просто се справях, но мисля, че и бях спокойна и щастлива. Последните седем обаче бяха истински ад. Сякаш живота ми се преобърна – навсякъде удрях на камък –и в работата, и в личния живот. Станах заядлива с хората, не исках да виждам никого. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Обещах й да го нося, но истината е, че го направих далеч по-късно – след около половин година, когато вече депресията ми беше непоносима. Само за два месеца нещата около мен се промениха. Аз самата се промених – почувствах сили и възможности за живот отново. В най-голямата криза си намерих добра работа.Там срещнах и настоящия си съпруг. Отскоро съм щастливо омъжена и очакваме наследник!”
Помогна ми, въпреки че не вярвах!
сряда, август 26th, 2009
Христо Великов, 32-г, Варна: „Сестра ми ми го подари за един рожден ден преди година и настояваше да го нося, защото съм имал нужда от енергийна защита. Аз, разбира се, й се изсмях и дори не го разопаковах. По това време наистина имах неприятности – и служебни, и лични, но търсех причините в себе си и в близките си. Положението обаче стана непоносимо – жена ми заговори за развод, а съдружникът ми започна да ме краде. Аз самият станах едно кълбо нерви и се изпокарах с половината свят. Тогава си спомних за медальона на Джуна и започнах да го нося. Не като украшение, а в джоба – близко до енергийното ми тяло. Не зная как точно изравнява енергиен баланс, но почувствах как се успокоявам, как мисля по-спокойно и в същото време смело и нещата потръгнаха – и във фирмата, и в семейството ми. Въпреки че не вярвах, този медальон успя да ми помогне. Сега не се разделям с него.”
Най-после сме защитени от завистта
четвъртък, юли 23rd, 2009
Димитър Христов, 47-г, София: „Да си призная, месеци наред се карах с жената, която все търсеше причината за неуспешния ми бизнес в отрицателно енергийно влияние. Не вярвах в такива неща, а в упоритостта и почти денонощния труд. Но започнах постоянно да удрям на камък, каквото и да предприема. Тогава се съгласих семейството ни да носи медальона на Джуна по настояване на жена ми. Аз лично не го ползвах, разбира се, като украшение – просто го държах в джоба си – близко до биополето ми – според инструкциите. Жена ми и дъщеря ми пък го харесаха като бижу и започнаха да съобразяват тоалетите си с него. След около два месеца забелязах сериозна промяна към по-добро. Няколко успешни сделки при мен, стабилизиране на здравето при жената и много радостни новини в живота на дъщеря ни. Не мисля, че е случайно, че късметът ни се върна – имам чувството , че най- после сме защитени от завистта.”
Намерих си работа, върнах си мъжа, родителите ми оздравяха
петък, юли 17th, 2009
Силвия Василева, 33-г., София: „Не искам да си спомням даже как съм оцеляла през последните три години. Живях буквално във филм на ужасите. Изгубих дългогодишната си доходна работа, мъжът ми си намери любовница, а майка ми и баща ми едновременно се тръшнаха на легло. Приех го като съдба и се опитвах да се справя, но каквото и да предприемех – удряше на камък. Тогава съседка ми препоръча енергийно заредения медальон на Джуна. Помислих, че говори глупости, но в отчаянието си го поръчах. После си направих труда да прочета повече за отрицателните енергийни влияния и за енергийната защита, която може да им се противопостави. Само след два месеца,откакто не се разделях с медальона, получих предложение за нова, по-добра работа, мъжът ми не просто ме помоли за прошка – не мога да го позная, защото се държи както в най-хубавите ни години. Но най-важното е, че родителите ми се съвзеха и отново са на крака.”
В миналото останаха стресът, алкохолизмът и безразличието
четвъртък, юли 9th, 2009
Георги Русев, 42-г, София: „Никога не съм вярвал, че външна отрицателна енергийна намеса може да управлява живота ми и съм бил повече от скептичен към опитите на сестра ми да ме накара да нося медальона на Джуна. Докато упорствах, бизнесът ми фалира, отношенията у дома станаха невъзможни, жена ми се изнесе, а аз се пропих. Всичко това за по-малко от година време. Все още невярващ и напълно отчаян, започнах да нося този медальон, поръчан от сестра ми отдавна. Стабилизирах се психически, започнах нова дейност – успешна, напук на кризата. Събрахме се с жената, децата са щастливи. А моят „алкохолизъм” остана в миналото – защото не се оказа заболяване, а реакция вследствие стрес.”
