Бранимир Христов, 38-г, Бургас: „Нося този медальон вече девет месеца и не смея да се разделя с него. Не като украшение, но в джоба през деня, а вечер под възглавницата – близко до енергийното ми поле. Нося го, защото съм сигурен, че благодарение на него, се разделих с неблагополучията в живота си. Преди това с каквото и да се захванех, удряше на камък. Преживях два фалита и един развод. На път бях да се разведа и втория път и тогава майка ми ми подари този медальон. Атмосферата у дома се промени за добро, потръгна и работата ми, сбогувах се и с необяснимото за лекарите постоянно главоболие. Не зная кой умишлено ми е отправил отрицателна енергия, но съм сигурен, че имаше такава в живота ми. Сега се чувствам защитен от негативи през настоящето и далеч по-спокоен за бъдещето.”
Archive for the ‘Разделени’ Category
Чувствам се защитен в настоящето и спокоен за бъдещето
понеделник, февруари 15th, 2010Сбогувах се със страха, че не владея живота си
понеделник, януари 18th, 2010
Илияна Георгиева, 35-г, София: „Допреди няколко години вярвах, че животът ми зависи от моята борбеност и упоритост. Завърших две висши образования, сравнително късно създадох семейство, за да съм сигурна, че съм намерила точния човек, родих едно прекрасно дете. Какво повече да иска човек. Но започнаха да ми случват повече от неприятни неща, при това – безпричинно. Безпричинно уволнение от работа, откраднаха ми колата, след това катастрофирах с колата на мъжа си, той самият залитна по друга жена и прегърна чашката… виждах как живота ми се разбива, а нищо не можех да направя, чувствах се толкова безсилна. Промених се, станах неконтактна и както се изрази сестра ми – имах отрицателно излъчване. Точно сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Носех го с недоверие, но не можех да не призная, че още на втория месец си намерих добра работа, а мъжът ми се върна обратно в семейството – по-грижовен и нежен от всякога. Сбогувах се с нервното напрежение и със страха, че не владея живота си.”
Дъщеря ми си върна здравето и здравата психика
сряда, януари 13th, 2010
Руска Кръстева, 52-г, Варна: „Дъщеря ми никога не ме е тревожила с проблеми – сама ги решаваше, още преди да науча за тях. Замина да работи в чужбина и никога не се е оплаквала за тези четири години, в които беше разделена със семейството си. Върна се уж за малко и тогава разбрах, че нещо необяснимо, но страшно се случва с нея-беше отслабнала с 20 килограма без да има нужда от това. Психиката й беше на ръба – страхуваше се от буквално от всичко, започна да говори несвързано. Тръгнахме по лекари – изследванията показваха, че детето ми е здраво, а то буквално се топеше пред очите ми. Тогава приятелка ми препоръча енергийно заредения медальон на Джуна. Сигурна съм, че точно той върна момичето ми към живот. Само за три месеца, през които го носеше неотлъчно, здравето й се стабилизира, психиката също – сега е отново пълноценен човек. Не се разделя с медальона, за да не стане жертва отново на отрицателна енергийна намеса.”
Отървах дъщерите си от лошия късмет
вторник, декември 22nd, 2009
Радка Игнатова, 58-г, София: „Имам две прекрасни дъщери, никога не са били безотговорни към живота си, но и двете в продължение на години просто нямаха късмет. Едната преживя тежък развод и загуби работата си, другата беше сама дълги години, защото попадаше все на некоректни хора, които неведнъж й разбиваха сърцето. Бях се отчаяла, че така и внуче няма да дочакам, когато приятелка ми препоръча енергийно заредения по метода на Джуна медальон. Бях убедена, че в живота на моите момичета има отправена отрицателна енергия, затова им направих подарък и на двете. Изсмяха ми се, но обещаха да носят медальона заради мен. Сега и те самите вярват в силата му, защото едната дъщеря си намери бързо и безпроблемно в най-голямата криза добра работа, а другата случи на добро и почтено момче и се омъжи. Сега очаквам първото внуче. Сигурна съм, че ще дочакам и второ, защото когато децата ти са добре, и ти самият имаш сили и жажда за живот.”
Живея толкова щастливо, че сама си завиждам!
вторник, октомври 20th, 2009
Радостина Желева, 32-г, Варна: ”Ще кажете, че съм твърде млада, за да кажа, че животът ми буквално нямаше смисъл доскоро, но аз наистина не се чувствах жива. Близо шест години живях като в лош филм – изпаднах в жестока депресия, проваляха се всичките ми начинания, разделях с любими хора без никаква основателна причина. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося, но честно казано, без никаква надежда. След около месец се усетих изпълнена с живот. Излязох от собствения си затвор – започнах да се срещам с хора, явих се на първото си интервю за работа и получих работата. Потръгна ми и в личен план – срещнах прекрасен мъж. Сякаш някой с магическа пръчка прогони злото и лошия късмет от мен. Може и да съм пропуснала години от живота си, докато се мразех и самосъжалявах, но вече живея всеки миг толкова щастливо – че сама си завиждам.”
Върнах си волята за живот
четвъртък, април 9th, 2009
Ивайло Радев, 39-г, София: „Много е трудно за един мъж да признае, че не контролира собствения си живот, но с мен се случи точно така. След 15-годишен брак жена ми поиска развод, аз се пропих за отрицателно време, загубих работата си и възможността да помагам на децата си. Усещах как нямам воля да променя нищо за добро. Тогава сестра ми ми поръча енергийно заредения медальон на Джуна. Не се накичих с него, но започнах да го нося в джоба на сакото, а нощем го държах под възглавницата. Съвсем скоро след това намалих количествата алкохол, на фона на кризата – започнах свой собствен, успешен бизнес и сега с жена ми обсъждаме да се съберем отново. Не зная как точно, но този медальон ми върна волята за живот.”
Отново се събрахме с жената
четвъртък, януари 15th, 2009
Реджеб Исмаилов, 36-г, София: „Мислех, че имам здраво семейство, но само за една година то се разпадна. Преживели сме толкова трудности заедно, а започнахме да се караме за глупости и накрая се разделихме. Много трудно преживях раздялата, особено с децата. Тогава сестра ми настояваше да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се, но без да храня надежди. Постепенно успокоих психиката си, намерих си по-добра работа и започнахме отново да се срещаме с жената. Сякаш бяхме предишните хора – отпреди 12 години. От две месеца отново живеем заедно.”
