Радостина Атанасова, 32-г, Варна: ”Усещах отрицателни енергийни влияния през последните пет години от живота си, но по никакъв начин не можех да им се противопоставя. Това ми докара много лични провали – безпричинно ме осовободиха от работа, човекът, с когото обсъждахме да създадем семейство, изведнъж се отказа, изпокарах се с най-близките си и изпаднах в много тежка депресия. Ходих по врачки, но ритуалите, които ми препоръчваха, имаха кратък ефект. Тогава единствената ми останала приятелка ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Бях толкова отчаяна, че не вярвах да ми помогне. Но само за месец животът ми се промени. Промяната първо се случи с мен – станах същия добронамерен и общителен човек, който бях някога. Намерих си добра работа много бързо, а приятелят ми ми направи дългоочакваното предложение за брак. Чувствам как отключих добрите енергии в себе си и съм защитена от отрицателните.”
Archive for the ‘Самота’ Category
Отключих добрите енергии у себе си
вторник, декември 15th, 2009Отрицателните събития в живота на дъщеря ми са минало
вторник, декември 8th, 2009
Здравка Атанасова, 51-г, Пловдив: ”През последните години се чувствах безсилна да помогна на дъщеря си, а виждах как животът й е поредица от провали, въпреки нейните усилия. Каквото и да предприемеше, завършваше с неуспех, а в личния си живот сякаш привличаше най-непочтените хора към себе си. Тогава приятелка ми разказа за медальона на Джуна и ми го препоръча. Преди три месеца го подарих на дъщеря си за рождения й ден. За този кратък период, откакто го носи, при нея нещата потръгнаха. Още не смея да се зарадвам, а поводи за радост има – намери си добра работа в чужбина и там срещна човека, който й предложи обич, приятелство и подкрепа. За празниците ги очаквам с бъдещия й зет и съм убедена, че отрицателните събития в живота й приключиха, благодарение на енергийно заредения медальон на Джуна.”
Спрях да отблъсквам хората. Започнах да ги привличам!
вторник, ноември 3rd, 2009
Калина Кирилова, 36-г, София: ”За много кратък период от време – година и няколко месеца- преживях най-трудните моменти в живота си.Загубих работата си, разведох се и се скарах с най-добрите си приятели. До мен остана единствено сестра ми, която обаче не ме щадеше, а ми казваше честно, че съм се променила, озлобила и сякаш от мен струи отрицателна енергия. Аз самата се чувствах съсипана и се съгласих да нося подаръка й – енергийно заредения медальон на Джуна, но без да вярвам особено в чудеса. Само за два месеца животът ми се промени. Започнах да се усмихвам по-често, преодолях стреса и отидох на първото интервю за работа – одобриха ме. Дни след това с приятелите си казахме и добри и лоши думи, но си простихме. А съвсем наскоро срещнах и човекът, който чувствам, че ще промени личния ми живот за добро. Спрях да отблъсквам хората – точно обратното – започнах да ги привличам.”
Никой не може да ме убеди, че не съществуват чудеса!
вторник, октомври 27th, 2009
Ирена Малинова, 38-г, София: „Дълги години правех кариера и не забелязах, че професионалните ми успехи са за сметка на личния ми живот. А такъв – просто нямаше. Погледнах се в огледалото – добре изглеждаща близо 40-годишна жена, но… самотна. Дадох си сметка, че съм магнит за неуспешните връзки. Не че не бях опитвала – но винаги завършваха драматично, със скандали и жестоки раздели. Сестра ми се опитваше да ме убеди,че е възможно това да е от нарушения ми енергиен баланс, но аз не исках да я чуя. Все пак тя ми подари енергийно заредения медальон на Джуна и аз й обещах да го нося. Не го носех с месеци, но го сложих след онази сутрин пред огледалото.Сега вече никой не може да ме убеди, че не съществуват чудеса. Само за два месеца успях да срещна мъжа на живота си, да го задържа и да се подготвим за сватба. Не ме притеснява и възрастта, сигурна съм, че ще си имаме и живо и здраво детенце.”
Живея толкова щастливо, че сама си завиждам!
вторник, октомври 20th, 2009
Радостина Желева, 32-г, Варна: ”Ще кажете, че съм твърде млада, за да кажа, че животът ми буквално нямаше смисъл доскоро, но аз наистина не се чувствах жива. Близо шест години живях като в лош филм – изпаднах в жестока депресия, проваляха се всичките ми начинания, разделях с любими хора без никаква основателна причина. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Започнах да го нося, но честно казано, без никаква надежда. След около месец се усетих изпълнена с живот. Излязох от собствения си затвор – започнах да се срещам с хора, явих се на първото си интервю за работа и получих работата. Потръгна ми и в личен план – срещнах прекрасен мъж. Сякаш някой с магическа пръчка прогони злото и лошия късмет от мен. Може и да съм пропуснала години от живота си, докато се мразех и самосъжалявах, но вече живея всеки миг толкова щастливо – че сама си завиждам.”
Омъжих дъщерите си!
вторник, септември 15th, 2009
Роза Кръстева, 53-г, Варна: ”Отгледала съм дъщерите си с много трудности, но и с много любов. Изучих ги, всяка се реализира професионално. Но в личния живот и на двете имаше само разочарования. Опитваха се да не го показват пред мен, но аз виждах как се измъчват, че още нямат семейство и дечица. Тогава моя приятелка ми препоръча енергийно заредения медальон на Джуна. Поръчах и на двете и настоявах да ги носят. Едва се съгласиха, но само за осем месеца животът им се промени. В различни градове и по различни пътища и двете срещнаха половинките си. Предстоят ми две сватби, а живот и здраве – и внучета!”
Потръгна ми в най-голямата криза!
сряда, септември 9th, 2009
Кристияна Кирилова, 32-г, София: ”Не съм вярвала, че отрицателната енергия може да движи живота ми. Винаги съм се опитвала да бъда позитивна и изпълнена с надежда и в най-трудните моменти. Но през последните три години, въпреки моите усилия, всичко вървеше надолу – и в работата и в личен план. Затворих се в себе си, престанах да общувам, а и колеги и приятели ме избягваха. До мен остана само сестра ми, която най-откровено ми признаваше, че не се търпя с постоянните си депресии. Точно тя настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Послушах я и само след няколко месеца положителната промяна дойде. Върнах си спокойствието, усмивката, а с тях и добронамереността на хората. Потръгна ми в най-голямата криза – започнах малък, но успешен бизнес. Вече се замислям и за семейство, защото срещнах човека, с когото съм сигурна, че искам да остарея.”
