Archive for the ‘Самота’ Category

Щастливо омъжена съм!

сряда, август 19th, 2009

Росица Вълчева, 35-г, София: „От студентски години още съм склонна към депресивни състояния, родителите ми търсиха специализирана помощ, аз самата опитвах какво ли не, но безрезултатно. Видимо нямах никакви сериозни проблеми, които да ме водят до отчаяние, но загубих съня си, затворих се в себе си, а това започна сериозно да вреди на работата и на личния ми живот. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна – като се опитваше да ми обясни, че състоянието ми може да се дължи на нарушен енергиен баланс. Не й повярвах, но се съгласих да го нося. За една година животът ми се преобрази. Първо усетих как стресът си е отишъл, сънят ми стана пълноценен. Не след дълго попаднах на работата, за която съм си мечтала, а преди две месеца се сбогувах и с прозвището „стара мома”- днес съм щастливо омъжена и вярвам, че животът тепърва ми предстои.”

Аз и сестра ми се разделихме с прозвището "стари моми"

четвъртък, май 21st, 2009

Ренета Вълчева, 32-г, Варна: „Никога не съм обръщала внимание на приказките на баба ми, че на жените от нашия род не им върви от поколения насам. Бях уверена, че съдбата и късметът зависят от самите нас. Затова и понасях всички трудности на живота с достойнство. Когато обаче започнаха да ни наричат със сестра ми стари моми, се замислих защо и двете не можем да изградим пълноценни връзки. Майка ми ни подари енергийно заредения медальон на Джуна и настояваше да го носим. Направихме го, за да не й скършим хатъра, без особена вяра и надежда. Но само три месеца след това и двете намерихме половинките в живота си. И не само това – напук на кризата се отключиха нови възможности пред нас – сестра ми работи в чужбина и то по желана специалност, а аз започнах малък ,но успешен бизнес тук. Откакто нося този медальон, се усещам по-уверена и спокойна – сякаш животът тепърва предстои.”

Медальонът нареди дъщеря ми сред щастливите

четвъртък, септември 25th, 2008

Руска Митева, 52-г, Варна: ”Имам златна дъщеря, но с баща й се поболяхме, че не й върви в този живот. Много усилия положи, много е добра и трудолюбива, но все нещо се изпречва на пътя й – катастрофира преди държавните изпити, след това – уж – добър специалист – три години не успя да се задържи на работа. Две неуспешни любовни връзки разбиха сърцето й. Накрая момичето ми се затвори в себе си, никъде не излизаше, съвсем се отчая, стигнахме до антидепресанти. Тогава сестра ми й подари енергийно заредения медальон на Джуна. Настояваше да го носи, ние не вярвахме, но също настоявахме, сякаш очаквахме чудо. На втория месец дъщеря ми за първи път от толкова време се усмихна, отиде на интервю за работа и вече е на много добро място, сред колеги и приятели. Там срещна и едно момче, с което вече мислят за сватба, разбират се прекрасно. Дори външно е променена – разхубави се, навярно такава е промяната при щастливите хора.”

Медальонът ме измъкна от депресията и сложи край на неудачите ми

четвъртък, август 28th, 2008

Животът ми бе много объркан. Не можех да си намеря свястна работа, с момичетата не ми вървеше изобщо, нямах много приятели, изобщо водех много скучен и самотен живот, лишен от всякакви забавления. Това ме потискаше много, но не знаех какво да предприема. Чувствах се много напрегнат, непрекъснато нямах настроение.

Братовчедка ми един ден се пошегува, че имам нужда от медальона на Джуна. Тогава й се изсмях. Но няколко дена по-късно след като отново останах без работа си помислих, че идеята все пак не е толкова лоша. Нищо не ми пречи да опитам.

И наистина съвсем скоро един по един проблемите ми намираха своето решение и то по един доста благоприятен за мен начин. Започнах работа, а колегите ми са чудни – много бързо се сработихме и сприятелихме. Започнахме да излизаме всяка вечер след работа. За кратко време се запознах с много интересни хора. Така срещнах и моята приятелка, с която вече пет месеца излизаме. За кратко време от един депресиран и самотен млад мъж се превърнах в най-щастливия човек на света и всичко това благодарение на медальона на Джуна.

Владислав Томов, 25 г., гр. Плевен

Медальонът на Джуна ми помогна да срещна любовта

сряда, август 27th, 2008

На пръв поглед нищо не ми липсваше. Красива съм, умна и забавна. Имах добра работа, много приятели, но самотата ме измъчваше ужасно много. Имах две дълги връзки зад гърба си и много горчивина, натрупана от тях. Изпитвах нужда да обичам и да бъда обичана, но от няколко години не можех да се задържа с един мъж за повече от две седмици. Все нещо не се получаваше.

Когато за пръв път чух за енергийно заредения медальон на Джуна ми се стори невероятно да ми помогне да открия любовта и топлината, от които толкова много имах нужда. Седмици по-късно отново попаднах на статия за него и този път реших, че нищо няма да ми стане ако опитам. Съвсем скоро започнах да усещам промяната. Имах чувството, че изведнъж се превърнах в магнит за красиви и стойностни мъже. Сред многото срещнах и настоящия си вече съпруг. Не мога да ви опиша колко щастлива и обичана се чувствам.

Наталия Ненова, 30 г, гр. София

Медальонът на Джуна преобърна живота ми

петък, август 8th, 2008

Когато за пръв път чух за енергийно заредения медальон на Джуна не повярвах, че може да ми помогне по някакъв начин, но именно той промени целият ми живот. На него дължа и щастието си.

Имах дълга връзка с едно момиче. Бях уверен на 100 % , че тя ще бъде моята спътница в живота. Уви, нейните планове не бяха такива – след седемгодишна връзка един ден просто си тръгна. Целият ми свят, всичко, в което бях вярвал до този момент се срина в един миг. Изпаднах в депресия, не виждах смисъл в живота, спрях да ходя на работа, изолирах се от приятелите си, исках просто да изчезна.

Майка ми и сестра ми положиха много усилия да ме измъкнат от това състояние, но аз се държах грубо с тях и постоянно отблъсквах всеки опит да ми помогнат.

Един ден сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна и ме помоли да го нося поне месец. Обещах й, но понеже не вярвам на подобни глупости, го захвърлих и така и не го сложих.

Месец по-късно след сериозен инцидент, който едва не отне живота ми се сетих за него и започнах да го нося. Може и да не ви се вярва, но след няколко седмици нещата около мен започнаха да просветват. В последните месеци започвах да пия още от сутринта, по цял ден карах на алкохол и цигари, а в един момент започнах да се отвращавам от алкохола, дори не ми се и пушеше. Ден след ден започнах да осъзнавам, че с раздялата с любимото момиче не е дошъл края на света. Един ден се събудих с мисълта, че искам да продължа напред. Чувствах, че имам силата и волята да продължа напред.

Нещата започнаха да се случват от хубави по-хубави. Почти по едно и също време си намерих работа и срещнах сегашната ми приятелка. Медальонът на Джуна отключи късмета ми и промени целият ми живот, като му придаде нов смисъл – обичам и съм обичан, имам страхотна работа, която ми доставя огромно удоволствие и ме стимулира да се развивам и не на последно място ми помогна да се отърва от два дългогодишни порока – страстта към чашката и тютюна.

Боян Калчев, 29 г