И двама с жена ми пушехме от години – тя по-малко, аз повечко. От много време се канехме да ги отказваме заедно, за да не се дразним един друг. Мина първи март, мина рождения й ден, после моя, Коледа, Нова година и така все отлагахме за някакъв по-късен етап. Искахме да спрем да пушим, но някак си волята все не ни достигаше.
Жена ми прочела някъде, че енергийно заредения медальон на Джуна помагал за отказване на цигарите. Стори ми се голяма измишльотина тоя медальон, но жените нали са по-лековерни, се връзват на подобни глупости. Чувал съм за дъвки, таблетки, които помагат за отказване от вредния навик, но за медальон – не. И така поръча си медальона моята жена и наистина намали цигарите. В началото си мислех, че се преструва пред мен и тайничко си попушва, но в последствие започна да се дразни, когато запаля цигара. Накрая съвсем спря да пуши. Каза, че не й се пушело.
Започна да ме изгаря любопитството – какво толкова й направи тоя медальон, че спря да пуши. Помолих я да ми даде нейния, отказа, тъй като всеки медальон бил индивидуален и действа само на своя притежател. Тогава я помолих да ми поръча един и на мен. Пристигна медальонът и започнах да го нося. И наистина след известно време започнах да усещам, че не ми се пуши, така както преди; не усещах предишната наслада като си дръпна цигарата. Всичко стана някак си постепенно. Вече половин година нито аз, нито жена ми пушим.
Междувременно започнаха да ни се случват едни хубави неща. Не знам както точно да го обясня, просто усещам, че късметът ни сякаш изведнъж се отприщи.
Петър Банев, 42 г., гр. Габрово

