Константина Иванова, 32г, София: „ Не мога да го обясня точно, но през последните три години усещах, че нещо отрицателно движи живота ми – правех неща, които цялото ми същество отричаше, попадах в ситуации, които с нищо не съм предизвикала и така всичко се обърка – и работата и личния ми живот. Открит човек съм, спедялам всичко с приятелите си и умея да изслушвам и техните болки, но през този период бях толкова изнервена и озлобена, че дори не исках да ги виждам. В службата започвах да крещя от сутринта, а вечер след работа все намирах за какво да се скарам с мъжа си. Станах за смях като тръгнах по доктори да разпитвам дали не карам някаква ранна критическа. Минах и на антидепресанти, но ефект никакъв.Малко преди съвсем да откача, неразбирайки какво става с мен, прочетох за енергийно заредения медальон на Джуна – поразрових се да науча повече за нарушения енергиен баланс и си обясних нещата – моят баланс поне от три години беше в адско неравновесие. Все едно дали от хорска злоба или зла умисъл на конкретен човек, но аз живеех, движена от отрицателна енергия. Започнах да нося медальона с голяма надежда, но и със съмнение как така ще ми помогне. Вече нямам тези съмнения – сякаш нещо „изключи”лошотията от мен, спрях да обвинявам хората за всичко, в работата ми се върна хармонията и разбирателството. Е, мъжът ми не можа да изтърпи постоянните скандали от нищото и си отиде. Но започнахме пак да се срещаме и той твърди, че съм страшно променена, че отново вижда момичето, в което се е влюбил навремето. Усещам, че ще се съберем отново.”