Анатоли Александров, 39г, Варна: „ Не мога да кажа, че не ми е вървяло в живота, но и аз съм полагал много усилия, за да го живея, така както искам. Затова и през последните две години, когато всичко започна да се обърква, опитах да потърся причината първо в себе си, но не я открих. За много кратко време изпаднах в депресия, загубих дългогодишната си приятелка и другите ми приятели се оттеглиха – сякаш нещо ме дърпаше надолу. Посегнах и към алкохола. Разбрах, че съм безсилен да се справя сам и позволих на майка ми да ме мъкне по врачки. Изпълних какви ли не ритуали – но безрезултатно. Тогава приятелка на майка ми ни каза енергийно заредения медальон на Джуна – поръчахме го с последна надежда, но без особена вяра. Носех го в протфейла, но винаги близко до тялото. Подобрение усетих още на десетия ден – нещо като прилив на енергия, успокоих се писхически, спряха да ми се случват непредвидими неприятности. Приятелите ми казаха, че са забелязали коренна промяна, започнаха отново да търсят компанията ми. Но ,най-важното – събрах се с приятелката си” Явно нещо с енергийния ми баланс не е било наред – сега, след като съм добре, пак не се разделям с медальона, защото го чувствам като енергийна защита.”