Александра Димитрова, 24г, Варна: „Няма да разказвам целия си живот, защото отново ще преживея кошмара на последните години, но е факт, че въпреки че съм млад човек, не намирах никакъв смисъл да живея. Родителите ми ме мъкнеха по доктори и съм изпила сигурно тонове антидепресанти. Съвсем се затворих в себе си, прекъснах следването , отслабнах много без някаква конкретна здравословна причина. За личен живот да не говорим – абсолютно никакъв. Тогава леля ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Нямах никакво желание, но тя беше толкова упорита, че накрая сапатия, но се съгласих. След около два месеца една сутрин внезапно се събудих с прилив на енергия, нямах никакви черни мисли, точно – обратното – имах желание да участвам в този живот. От този ден нататък започнах да изпитвам истински глад като здрав човек, намерих си приятелска среда , а сега се готвя и за изпити, за да възстановя студентски права. Майка ми, която също не вярваше в силата на заредения с положителна енергия тилисман, сега всяка сутрин ме следи да не се разделя с него. Но аз нямам и намерение, защото изпитах положителното му влияние – той буквално ме вдигна за живот.”