Ирина Александрова, 37-г, София: „Не съм човек, който се предава лесно, но през последните три години от живота си разбрах, че не мога по никакъв начин да го владея. Всичките ми усилия удряха на камък – струпаха ми се накуп и финансови проблеми, и буквално семейни погроми. След десет години брак мъжът ми заяви, че ме напуска, защото съм станала нетърпима, децата упрекнаха мен, дори родната ми майка се изправи срещу мен. Тогава се погледнах отстрани и си дадох сметка, че съм се превърнала в една сприхава, безпомощна и яростна жена, при това без да го желая. Безсънствах по цели нощи и после си го изкарвах на най-близките. Единствено сестра ми остана до мен и се опитваше да ме убеди, че явно имам отправена отрицателна енергия, щом не мога дори да се усмихна. Тя ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Не зная кой ми е мислил злото, но този медальон ми върна живота обратно. Само за няколко месеца се успокоих, близките ми отчетоха това и ме подкрепиха в опита да започна отначало. Не се признават такива неща, но и до чашката бях опряла. Днес отново съм онази щастлива жена, каквато се помня. И не смея да се разделя с медальона на Джуна.”
Vsi4ko e laja i izmama.Ne se zablujdavaite!
Така мислите вие! Всеки има право на собствено мнение.