Благодарение на медальона на Джуна оживях след огромно любовно разочарование

16 август 2010

Венета Красимирова, 23г, Велико Търново: „ След една драматична любовна раздяла буквално останах без никакво желание за живот. Много бързо развих пълна апатия към всичко в комбинация със страхова невроза – спрях да излизам с приятели, избягвах шумни места, докато се стигна дори да не ползвам градския транспорт. Нашите се видяха в чудо, особено като прекъснах и образованието си пак пради факта, че изпадах в паника като съм сред хора. А преди време бях много общителен и весел човек. Баба ми ме помъкна да ми леят куршум, другата ми баба тръгна по врачки със снимката ми. Майка ми реши да поръча енергийно заредения медальон на Джуна. Съгласих се да го нося, но без никаква надежда, че ще се подобря. Чудото не стана изведнъж,но след около месец почувствах прилив на енергия, болката от раздялата се беше притъпила до степен да не ме вълнува и изведнъж ми се поиска да го живея този живот. Нашите още не могат да повярват, но една вечер си облякох най-хубавата рокля и се обадих на старите приятели. Това беше и обратът в живота ми, сякаш никога не съм изпадала в депресия – върнах се към стария си начин на живот, взех си пропуснатите изпити, сега ми предстои магистратура. Виждам същото момче, което ме нарани, без нищо в мен да трепне, явно съм преодоляла и осмислила раздялата и вече не се плаша от нова връзка. Отскоро си намигаме с едно момче и имам усещането, че много скоро това ще е следващата ми любов”.

Медальонът на Джуна отключи положителната ми енергия

5 август 2010

Олга Стоянова, 38г, Русе:”Зная, че няма човек без проблеми, но при мен се струпаха толкова накуп, че започнах да си мисля, че имам сторена магия. Разбира се тръгнах да я развалям и попаднах на не една врачка, която ми правеше от специалитетите си – ритуали. Когато изчерпах финансите и не получих никакъв резултат, изпаднах в истинската депресия – буквално не си живееше повече. Бизнесът съвсем западна, поредният мъж, с когото хранех надежди да създам семейство, ме разочарова, започнах и физически да се чувствам зле. Сестра ми отдавна ми говореше за енергийно заредения медальон по метода на Джуна, но аз вече не вярвах в нищо.Все пак тя ми го подари и ми заръча да го нося. Нямах какво да губя – започнах да го нося. Чудото не стана изведнъж, но след около месец и половина нещата в живота ми започнаха да се нареждат от само себе си. Първо изчезна постоянното ми неразположение – нервност и избухливост, главоболие. Като почувствах прилив на сили, започнах с алтернативен бизнес и въпреки кризата – мога да се изхранвам с него. Разделих се окончателно с енергийния вампир до мен. Сега до себе си имам приятел, на когото мога да разчитам.за период от три месеца получих толкова подаръци от живота, колкото не съм и очаквала. Трябваше да призная на сестра си, че сигурно това се дължи на изравнения ми енергиен баланс ,благодарение на медальона на Джуна. Просто във всеки човекима неповторим двигателот положителна енергия – трябва само нещо да я отключи и да я задвижи.”

Медальонът на Джуна повлия на цялото ми семейство

3 август 2010

Наталия Ковачева, 33г, София:” Нося медальона на джуна вече три месеца. Още през първите десет дни обаче първото, което забелязах аз , а и близките ми, е че успокоих психиката. Преди това, признавам си, съвсем необяснимо и за мен самата бях станала непоносима – избухлива, конфликтна, разплквах сеот най-малкото нещо,просто нервите ми не издържаха. Това попречи на много от социалните ми контакти, а как са ме издъжали мъжа ми и децата – само те си знаят. Малко по-късно настъпиха и положителни промени в работата – въпреки кризата, вместо съкращение – получих повишение и най-неочаквано дойде вестта и за успешно спечелено дело за земи – водихме го от години и вече съвсем се бях отчаяла и не вярвах в добрия завършек. Вече нсе усещам това постоянно напрежение, граничещо с манията, че някой постоянно ми мисли злото. Усещам медальона наистина като енергийна защита и почти не се раздялам с него – само, когато се къпя. Мъжът ми първоначално ми се присмиваше, но като видя промените, реши и той да си поръча – всеки натрупва негативна енергия в делника си и е добре да се предпазва, доколкото е възможно. Носи го не повече от седмица и вече заяви, че се чувства друг човек – по-ведър, по-положителен, по-успешен.”

Медальонът на Джуна ме спаси – чувствам го като енергийна защита

26 юли 2010

Анатоли Александров, 39г, Варна: „ Не мога да кажа, че не ми е вървяло в живота, но и аз съм полагал много усилия, за да го живея, така както искам. Затова и през последните две години, когато всичко започна да се обърква, опитах да потърся причината първо в себе си, но не я открих. За много кратко време изпаднах в депресия, загубих дългогодишната си приятелка и другите ми приятели се оттеглиха – сякаш нещо ме дърпаше надолу. Посегнах и към алкохола. Разбрах, че съм безсилен да се справя сам и позволих на майка ми да ме мъкне по врачки. Изпълних какви ли не ритуали – но безрезултатно. Тогава приятелка на майка ми ни каза енергийно заредения медальон на Джуна – поръчахме го с последна надежда, но без особена вяра. Носех го в протфейла, но винаги близко до тялото. Подобрение усетих още на десетия ден – нещо като прилив на енергия, успокоих се писхически, спряха да ми се случват непредвидими неприятности. Приятелите ми казаха, че са забелязали коренна промяна, започнаха отново да търсят компанията ми. Но ,най-важното – събрах се с приятелката си” Явно нещо с енергийния ми баланс не е било наред – сега, след като съм добре, пак не се разделям с медальона, защото го чувствам като енергийна защита.”

Медальонът на Джуна ме вдигна за нов живот

6 юли 2010

Александра Димитрова, 24г, Варна: „Няма да разказвам целия си живот, защото отново ще преживея кошмара на последните години, но е факт, че въпреки че съм млад човек, не намирах никакъв смисъл да живея. Родителите ми ме мъкнеха по доктори и съм изпила сигурно тонове антидепресанти. Съвсем се затворих в себе си, прекъснах следването , отслабнах много без някаква конкретна здравословна причина. За личен живот да не говорим – абсолютно никакъв. Тогава леля ми настоя да нося енергийно заредения медальон на Джуна. Нямах никакво желание, но тя беше толкова упорита, че накрая сапатия, но се съгласих. След около два месеца една сутрин внезапно се събудих с прилив на енергия, нямах никакви черни мисли, точно – обратното – имах желание да участвам в този живот. От този ден нататък започнах да изпитвам истински глад като здрав човек, намерих си приятелска среда , а сега се готвя и за изпити, за да възстановя студентски права. Майка ми, която също не вярваше в силата на заредения с положителна енергия тилисман, сега всяка сутрин ме следи да не се разделя с него. Но аз нямам и намерение, защото изпитах положителното му влияние – той буквално ме вдигна за живот.”

От както нося медальона на Джуна съм друг човек

23 юни 2010

Христо Димитров, 29г, Монтана:” От две години и половина близо започнах да се събуждам сутрин страшно уморен. След това през деня нямах никакви сили, провалих много начинания в живота си. Майка ми ме води по всякакви лекари, всички изследвания бяха в нормите, видимо нямаше никаква причина да губя сили и килограми. Наша близка тогава й предложи да опитаме с енергийно заредения медальон на Джуна. Каза ни, че ако не помогне, поне няма да навреди. Тя вече имаше такъв. Ние улучихме от новата партида- според мен изглеждат по-добре и могат да се носят дори от мъж. Започнах да го нося, а вечер го свалях и пак не се разделях с него – стоеше под възглавницата. За няма и две седмици време се стабилизирах –и психически и здравословно. Върнах си апетита, умората изчезна, започнах да излизам с приятели, така срещнах и любимото момиче. Просто животът ми се промени от този медальон. Не разбирам много какво означава нарушен енергиен баланс, нашата близка се опита да ми обясни, но е факт, че откакто нося медальона, съм друг човек –бодър, работоспособен и щастлив.”

С медальона на Джуна вече не съм развалина

10 юни 2010

Ваня Славова, 33г, София:” И моятаа история не е по-различна от тази на много жени, които търпят изневерите на мъжете си и дълго време го смятах едва ли не за нормално. Само че, без да си давам сметка, това с години е рушало нервната ми система, докато се превънах в пълна развалина – с тотална апатия към живота и случващото се. Държаха ме само децата, но и те пораснаха и дъщерята започна да се тревожи за мен. Тя се интересува от енергийното равновесие в живота ни и се опитваше да ми каже, че няма начин някаква отри;ателна енергия да не управлява живота ми, щом така съм се предала. И към нейните приказки бях апатична, но когато ми поръча енерийно заредения медальон на Джуна,се съгласих да го нося. Два месеца по-късно се превърнах в съвършено различен човек – започнах да се грижа за себе си – и за тялото и за духа. Умората и апатията изчезнаха, моите дългогодишни приятелки ми казаха, че ме виждат такава, каквато съм била преди 10 години. Стигна се дотам, че собственият ми мъж започна да ме ухажва. Усещам прилив на енергия и желание тепърва да ми се случват щастливи събития в живота. Започнах да вярвам, че го дължа на този медальон. Не се разделям с него, когато не го нося като украшение, винаги е някъде близко до енергийното ми поле.”