Даниел Коларов, 32-г, София: „От малък съм се опитвал да планирам живота си, знаех и какво искам да уча, и какъв искам да стана. Не съм създавал никакви проблеми на родителите си. И никога не съм предполагам, че някой или нещо друго може да се намеси в живота ми против моята воля. С две думи не вярвах в лошия късмет, а в собствените си сили. Но през последните пет години осъзнах, че въпреки всичко постигнато, животът ми няма смисъл, защото съм сам. Не говоря за нещастни връзки, а изобщо за отсъствието на каквито и да било връзки. Близките ми започнаха да се тревожат, а аз самият се сринах психически – сякаш нещо наистина ми пречеше да имам нормален личен живот. Тогава сестра ми ми подари енергийно заредения медальон на Джуна. Признавам си, че го носех с неудобство и не вярвах в силата му. Но само след три месеца, след дълги години самота, срещнах момичето, което прогони самотата ми. Планираме сватба и разбира се – дечица. Сега не смея да се разделя с медальона, да не счупя дългоочакваното си щастие.”